Е, живота не е само рози - случва се човек да попадне и на бюлетин на БФРЛ. То по принцип с Азис е същото, просто говорителката става малко по-изразителна, ако ме разбираш какво искам да споделя.
Но по принцип не си заслужава слушането, освен ако не се опитва човек да следи драмите поименно. Идеята е, че остава усещане за аудитория, но дори с акомпанимента на Азис едва ли слушателите някога в последните години са достигнали трицифрено число, което е по-малко и от тия, дето плащат такса на спортната федерация и си мислят, че членуват в нея.
Имаше време, когато го четеше една много свестна жена, Здравчето, но тя почина. Почти същите неща четеше, но някак с благ глас, приветливо, приятелски, дружелюбно. Не знам как да ти го обясня, но с почти един и същи пълнеж се получаваше абсолютно различно изживяване. Пак беше безмислено, но някак симпатично безмислено, малко като ненужен, но добре пазен, тотем. И хората я приемаха, имаше обяви, имаше дори истински въпроси. Абе няма какво да се лъжем - кадрите решават всичко и до момента не изглежда някой да е оборил това твърдение на грузинския малоумник.
|