Имам предвид, радиолюбителите имат съвсем друго множество от грижи, за да изпратят нещо до някого - там трансивъри, усилватели, антена, тези всичките неща са изисквали някакви усилия в даден момент и продължават да изискват и накрая връзката я се осъществи, я не - според сума ти фактори и това всичкото прави цялото занимание забавно, за тях забавно най-малкото. Алтернативно, искаш да направиш TCP връзка до някъде, евентуално пак до Нова Зеландия да речем - еми там няма толкова приключения - отваряш един сокет, връзваш го, ако няма грешка пишеш/четеш от него и накрая го затваряш. И да има грешка, обикновено настроенията до които това води са досада, а не някакво предизвикателство при всички положения. Двете неща според мен са различни най-малкото като философия. Но да де, всъщност е глупаво да се съпоставят двете неща, понеже радиокомуникациите са изначално broadcast тaкива, а broadcast комуникацията при IP мрежите (разбираемо) докато я има е ограничена в рамките на един layer2 сегмент, иначе би настанала свинщина. Дори multicast комуникацията при IP мрежите обикновено е доста сложна работа с доста условности.

Преди години даже страдах от заблудата че все пак интернет не се различава толкова от радиоефира и окрилен от идеята за шпионските станции където диктуват числата там с one time pad-овете, фантазирах за някаква сходна постановка при IP мрежата където имитираш че си жертва на SYN flood атака с подправени адреси и бълваш syn-ack пакети към случайни адреси. Само че в syn-ack пакета ползваш няколко байта TCP опции в хедъра за да си маскираш тайното криптирано послание и който знае да слуша, в крайна сметка ще го получи под радара на слухтящите гадове. Low-volume комуникация алабала, дори правех сметки колко информация можеш да предадеш така за единица и го съпоставях с шпионските станции. Но впоследствие осмислих колко малоумна идея е това. Абе радиото си е радио, а IP мрежите са си IP мрежи.

EOF