Хем почваш, че не е вярно, хем после даваш примери за обратната теза.
Разбира се, че всичко се мени, включително и хобитата. Най-фундаменталната и принципна промяна, е че замират хобитата, които са обхващали в себе си някакъв стремеж за фундално познание.
Радиолюбителството не е единственото хоби със затихващи функции, друг пример в това отношение е астрономията, където за любителите остана толкоз малко територия, че естествено започнаха да намаляват. Друг пример е авиацията, летенето в частност - едва ли има дори бегла прилика между ентусиастите, които са откривали летенето, и днешните любители пилоти, които просто му се наслаждават.
Но да се върна на радиолюбителството. В зората на радиото радиолюбитлеите не са били просто хора, които са можели да направят връзка, те са били истински пионери и откриватели. Този процес продължава около трийсетина години, може би и малко повече, но отдавна в това всичко е известно, поне на ниво общо познание за процесите. Просто първите не са знаели почти нищо, докато в момента познанието, достъпно на човечеството, на практика изчерпва почти всичко използваемо за това хоби.
За съжаление истината е, че няма как да се открие почти никаква прилика между днешните радиолюбители и тези от първите едно-две десетилетия на радиото. Не защото днешните сме по-лоши или по-тъпи или нещо такова, а просто защото тези преди не са ни оставили нищо за откриване и покоряване. А на всичкото отгоре то откритията далеч не са дело само на любители. Да не говорим за прогреса на технологиите като цяло, които правят нещата далеч по-лесни.
Според мен, ако трябва да се прави някакъв паралел, в наши дни за да е един радиолюбител на сравнима "първа линия" на познанието, както е било навремето, трябва да се занимава с нещо доооста по-сложно. Хрумва ми например квантовите комуникации - те едва прохождат в момента, въпреки че теорията е налице, както и първите експерименти. Но не съм чувал радиолюбители да се занимават с нищо свързано с темата, а и ако трябва да съм честен, не ми се вярва и да чуя.
Просто вече познанието и науката са на ниво, на което на практика няма място за ентусиасти и аматьори. Това не е тъжно, това означава, че човечеството е овладяло базисните неща, достъпни за познание и експериментиране от един човек, па макар и много умен и запален, и се е придвижило към етапа, когато прогреса ще е много по-свързан или с колективни усилия или с "нечовешки" усилия, като изкуствен интелект, роботи и т.н.
Логично в такъв свят е съвремените хобита да са игрите. Технологиите са добре развити, за да носят игрите поносима сетивна стимулация, а същевремено хуманитарните науки са доста напред и позволяват имплементация на внимателно планирани предизвикателства и удоволствия.
Но дори да оставим настрана игрите, в тази им наименувана форма, то определено най-практикуваното хоби в света е "Фейсбук". Днес голяма част от нормалните хора прекарват толкова време общувайки във фейсбук, колкото преди години са прекарвали запалените радиолюбители пред радиото. Само дето общуването по фейса дава доста повече поле за изява, поради много по-богатите си мултимедийни възможности. За сметка на това пък липсва част от "техничарството".
Друг фундаментален пробив е в пътешествията. Там преди години се е изисквал изключителен авантюризъм, огромни усилия, силна воля, смелост и изчерпателни енциклопедични познания, съчетани с огромни средства. Днес тълпи съвсем нормални граждани могат да обикалят света и да достигнат евтино и бързо до почти всяка точка на кълбото, без въобще да е необходимо да подозират за науките география, биология или метеорология, както и без да могат да изтичат един километър без да се задъхат.
Стремежът към познание и общуване скоро няма да угаснат, но ще бъде все по-трудно двете да се съчатават в някаква концентрирана форма на хоби, да не говорим пък някак да се съчетаят директно с някакъв пионерски дух. Всяко едно от тия неща си го има, но ми се струват вече невъзможни съчетания от типа "всичко в едно" и вероятно така и ще остане за следващите две-три поколения.
|