Интересна тема, накара ме да се разтърся малко в DXCC Honor Roll листата, че понеже ми е безкрайно далече, не се бях зачитал досега.
Веднага ми направи впечатление, че при дигиталните режими няма нито един радиолюбител, който да има пълния комплект от 339 територии, дефинирани в момента. И са едва 26 тези, които имат по 338. Общо 207 са тези, които имат 330 и повече. От тези 207 съм почти сигурен, че поне един би убил хладнокръвно, за да има 339.
При по-традиоционните режими, обаче, нещата не са чак толкоз вълнуващи. На телефония има цели 1007 човека (от тях двама българи) с пълен комплект от 339 и общо 2794 с 330 и повече (от тях общо трима българи). На телеграф, обаче, има само четири човека с пълен комплект от 339 (без българин) и общо 1928 (от тях трима българи) с 330 или повече.
Последно на смесената класация (т.е. независимо от режима на работа) пълен комплект от 339 дестинации имат 2168 човека (от тях трима българи), a с 330 или повече вече са 5589 (от тях петима българи).
Тия числа ги написах по-скоро ей така, щото така или иначе си играх да ги смятам, но сега се връщам на въпроса. Според мен да си в топ 6 хиляди от от около 3 милиона регистрирани радиолюбители (това число е силно спорно и е изсмукано от пръстите все пак) не е лош стимул, но едва ли е и някакъв супер стимул. Дори топ 1000 не звучи чак толкова "уникално".
Т.е. според мен никой не тръгва априори с цел да влезе в тази листа. Имай предвид, че усилията да бъде постигнато такова нещо са огромни - и като инвестиции в антени и оборудване, но най-вече като отделено време, отдаденост, търпение, че дори и воля, ако щеш. Искам да кажа, че надали някой скромен радиолюбител, да речем от моя "калибър", може да се събуди един ден и да каже "от днес тръгвам да влизам Honor Roll листата". То просто няма как да се случи нито бързо, за лесно да не говорим.
Може да стане за пет-десет години, то зависи и какви години откъм прохождение (а и политически) случи човек, но да речем, че десет е напълно реалистично. Да приемем, че петнайсетина хиляди евро само за антени и оборудване ще свършат работа за тази цел. Да прием и че човек може да отдели нужното време и има нужното търпение. Всички тези фактори, обаче, правят целта твърде далечна, в сравнение с "възвръщаемостта" от нея.
Освен това, разглеждайки тази листа, ми направи впечатление, че мнозина от българските топ оператори не са в нея. Говоря ти за поне петнайсетина човека, които има познания, опит и оборудване на световно ниво - не просто първи сред овцете, а истински вълци в ефира. Хора, които печелят контести, при това при жестока международна конкуренция. Т.е. радиолюбители, които са показали, че притежават всичко необходимо за да са в тази листа, освен може би достатъчно хъс да се концентрират да влезнат в нея.
Тези неща ме карат да си мисля, че "колекционирането" на дестинации е много по-маловажно от директния сблъсък в ефира за повечето от наистина добрите. Т.е. процеса вероятно започва с леко "надобряване", известен период от време "участие заради спорта" и в някакъв момент вече идва желанието да покажеш, че си най-добри в състезание с подобни на теб. А вече в някакъв момент като му писнат на човек състезанията, които всъщност са и доста изтощителни, освен дето изискват подобаващи познания и екипировка, та вече като човек е вкусил от победите, чак тогава може би отделя време да запълни "колекциите си".
Иначе за редовия радиолюбител, към които вероятно се числя и аз, има по-лежерни цели, колкото да оправдаят суетнята и разходите по оборудването. Например тук-там някоя по-шантава диплома, DXCC 100 (работени 100 територии) някакви такива доста по-непосредствено достъпни и сравнително лесни неща.
Та, понеже пак се отклоних, според мен няма разочарование, когато някой направи "пълен комплект медали" - това по-скоро идва като "черешката на тортата", като някаква допълнителна украса на преживените до момента емоции и не ми се вярва някой да е тръгнал с подобна цел отначало, просто защото в началото, че и доста по-натам, тя изглежда твърде далечна и нереалистична за простосмъртен.
|