Не съм запознат със случая в детайли - нямам и достоверни източници, но мисля, че бях чел анализи, че е планирано с цел да се изследва реакцията. Разбира се, за пред "сериозните избиратели" и конгресмените, обяснението е било "хакери". Ако е така е гениално, ако не е - пак е повод за размисъл.

И в двата случая показва простия факт, че формулировката е от значение. Колкото нещо е по-нестандартно и не отчита авторитетите - толкова е по-масово и с потенциал да се развие. Особено за едно хоби - разбира се, по моите разбирания.

Или да го формулирам по другия начин - ако ще се преброяваме, да го направим приятно, лесно и на игра. В реална ситуация опита от такава постановка има почти същия ефект от опита придобит във "формално симулирана" такава.

Сигурно не съм намерил най-точния начин да се изразя, сигурно греша много, като се отнасям с присмех, но всъщност просто апелирам да се опитаме да не сме смешни, а просто забавни.

За мен има разлика, мисля, че и за колегите има. Просто са в позиция да защитават авторитета си, който обаче никой не оспорва. Апела е да се кара по-леко, за да се чувстват повече хора съпричастни. И същевременно авторитета да се упражнява там, където има истинска нужда от него.

Не мога да бия анализа на lz1kz в това отношение - той доста честно, кратко и ясно разгледа защо някой би участвал, но по-важното - неучавствал - в такова мероприятие.

Защо да не започнем с един "happy hour" всяка събота (съжалявам за термина, но не ми хрумна друго), където всички радиолюбители да могат да се чуят или да споделят проблеми с по-опитните от тях, без налагане на формални или неформални авторитети. Или, за да не се впускам и аз в глупостите с формулировките, защо да не организираме една съботна "наздравица"? Човъркал си нещо през седмицата и искаш да видиш дали работи, или имаш въпрос към колега, който може да те "светне", или просто искаш да се запознаеш с хора като теб, пък си срамежлив - заповядай всяка събота от 11 до 12 и бъди добре дошъл.

Горното е само пример, без претенции за нищо, най-малкото за даване на акъл. Но ако забравим за момент Армагедон и се съсредоточим върху простия кеф да можем да общуваме или изпробваме каквото ни хрумне по време, малко или много предвидимо като част и ден от седмицата, дали няма да има същия или по-добър резултат от циркове с два кмета на място?

В този ред на мисли - как всъщност трябва да реагират радиолюбителите при нападение от зомбита? За децата им, а и децата на приятелите им, или пък внуците им, това е определено вълнуваща тема. Или не?