Бате музикантин, искам да ти Споделя нещо.

МНОГО МА А СТРА!

Гейфод беше прав, че на ропче не е писано да няма робовладелец. Страшно е да нанкаш до коги искаш.

Друго си беше на сутрешните еднокраки събирания. Дето винаги има по някое зрънце да занимава всички останали с натегачествата си.

Липсва ми буденето сутрин, ся свикнах да бацам през нощта, пък следобяд всички магазини и фирми отворени. Друго си беше да бягам от работа, че да отида до банката примерно.

Колеги тъпанари, навсякъде ги има. Баси, как ми липсват!

Имаше надежда някой да ме оцени дека си скъсвам гъза, и изпълнявам прищевките на сякъв неграмотен добитък на ръководен пост. Майтапче де, не съм се презорвал, нивгаш не съм цепил басма на безпросветни Гани, ама... Ся няма кой да ме забележи!

Няма повишения, няма коледно подаяни... ъъъ бонус де!

Събота и неделя ги чакаш цяла седмица. Ся са ми най-омразните дни. Нищо не работи!

На работа се чувствах нужен някому! Кат се сети нещо шефчето и ако ме няма на линия веднага звъни. Пък сега...

След малко отивам да правя мрежите на едно приятелче, индустриалец, познаваме се от протестите. Службите го прецакаха, и помагаме кой с каквото може. Даже няма да ми платят.

Обмислям да се гръмна. Не може повече така!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rabin на 22.01.18 10:57.