Стоя на Станстед, ще посрещам мъжа си от Италия.

Обаче има голямо закъснение. От скука започвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазела куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора.

Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни…

Стигаме до съдържание на куфара, отваря ме и…. вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! – как може да съм такава идиотка, тихичко да си бях излязла, щях да си взема такси на 10£. за километър, че ако искам и до морето…

Граничарите само се спогледоха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките…
– КВО СТОИШ! Прибирай и ти!

Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното….

Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхала в гащите…

Успешните Бизнесмени са тези, които изграждат успешни Бизнес навици!