Re: Peering - 2b || !2b / Компютри и Интернет / Доставчици на Интернет

Да се абстрахираме, че аз не познавам БОЛ и некоректното им поведение спрямо останалите субекти в българския интернет. Приемаме, че аз съм някой, който иска да подкрепи идеята за IX. Неясни за мен са следните моменти, които всъщност касаят и устава на подобно сдружение. Ще ги поставям като въпроси и ще си отговарям на база нещата, които знам към момента. Забележете, че никъде допу не споменавам име на субект.

1. Ще се извършва ли транзит през участниците в IX или не?

Това е важен момент. Нека обясним нещата по-подробно. Какво означава транзит? Както бях обяснил преди това, в IX са свързани субекти, които разполагат със свое собствено адресно пространство, обединено в автономна система. Общото правило е, че ако в IX членуват N доставчика, в него има N+1 (поне) гранични маршрутизатора - N+1 - вия е този на IX, който е рефлектора. Граничният маршрутизатор е този, който стои на "границата" на две автономни системи (малко опростено, но нагледно обяснение). Идваме до най-простия случай, при който участниците в IX анонсират към "route reflector" сървъра само мрежите в състава на своята автономна система. Това е случай, в който няма транзит, защото никой не обявява през себе си маршрути, които са в други автономни системи, несвързани с IX и така през никой участник не преминава индиректна свързана до други мрежи, които не са под неговото управление и следователно не са в неговата автономна система. Транзит има в случаите, в които някои участници обявят достъпен през себе си даден (един или повече от един) маршрут(а) за автономна система, несвързана в IX. Така той разрешава на останалите участници да достъпват през него анонсираните недиректно свързани с IX мрежа. Транзит има и в другата посока - даден участник в IX излъчва към недиректно свързани с IX участници маршрутите от BGP таблицата на IX.

Въпросът е кога и как е възможен и оправдан подобрен транзит. За да си отговорим, да си представим следната ситуация. В един IX по принцип има N локални участника. Ако всички излъчат пълната си BGP таблица (отразяваща пълната им свързаност, към момента близо 214000 префикса), BGP рефлекторния сървър ще подава на всички участници най-добър маршрут (доколкото всички в IX са равни, изчислението ще става на база дължина на AS пътя), пресметнат на база M (M<=N) BGP сесии на участници. При избор на най-добър път по горната схема, обикновено се избира най-късия път, но това не значи, че канала за достъп през него е най-бърз. Освен това как един участник в IX ще има стимул да пусне всички през своя канал за достъп до Интернет, който обикновено е скъпо вложение? Точно тук всичко влиза в разрез с аналогията, правена с IX в Европа, особено с лондонския LINX, който е и най-големия "пункт" за обмяна на трафик в Интернет. В LINX членуват такива субекти, за които се достига по-голяма за тях локална дълбочината (изчислена в маршрути през автономни системи) за повечето направления, достъпни през тях. Причината е, че повечето участници в LINX са транзитни доставчици по дефиниция. Освен това колкото повече стават такива членове, толкова повече маршрутите се разпределят равномерно през тях и не се получава претоварване по направление през един от тях. От друга страна там има участници, които са доставчици на съдържание, което транзитните доставчици търсят (например Telehouse, който управлява мрежите на най-големите европейски хостинг центрове). Едни особени членове са академичните мрежи, на които по дефиниция се дава пълен достъп, за да ги стимулират да обучават кадри, които след това да ползват развитието на Мрежата.

У нас трудно може да се говори за транзит в смисъла на пълен транзит на интернет трафик. Причината е, че у нас интернет свързаността идва от няколко места и нямаме такава връзка до Интернет, която да разпределени равномерно най-добрите маршрути равномерно между всички (няма топологични фактори за това). Един изход е транзитните доставчици (доколкото у нас ги има), да се закaчат в някакъв наш IX и да продават от там трафик на другите участници. Много неясна е схемата, по-която това ще става. Ако ще се използва пак BGP рефлекторен сървър, това значи, че един от тези доставчици ще бъде използван приоритетно, защото ще подава по-къси маршрути и това ще ощети останалите, през които тези маршрути за по-дълги (или пък ще ощети този, който подава по-къси маршрути, защото ще препълни канала му за свързаност).

Всичко това говори, че у нас няма условия за глобален транзит. Възможно е да има локален, касаещ само клиентите на субектите, които биха участвали в един IX. Дори и там е трудно да се постигне някакъв баланс. Тук отново се опира до проблеми с финансовото обезпечение на каналите, през които транзита се предлага.

2. Къде ще се намира възела на предполагаемия IX?

У нас не са много сградите, които да предложат помещение, в което да се помести подобен възел. Трябва тази сграда да е особено надеждна при земетресение, наводнение, пожар, та дори и слънчева активност (не може да се позволи магнитна бъря причинена от слънчевия вятър да индуцира ток по платките в устройствата и те за "забият"). Няма да говорим за това, че до помещението трябва да има строго регламентиран достъп, поддържани параметри на средата (температура, влажност на въздуха, радиационен фон) и т.н. Веднага изниква административния въпрос "а в чия сграда ще се намира този възел". Т.е. пак трябва да се намери някакво условие за неутралност. Не може това помещение да е в сграда на доставчик на свързаност, който по някое време да реши да изгони оттам съоръженията на IX-а, което да унищожи на практика свързаността. Преместването на съоръженията на IX означава промяна на трасетата за пренос, което много от участниците не могат да си позволят финансово, ако са свързани с "тъмни" оптични влакна, а и опира до възможност (колко са помещенията, отговарящи на горните критерии, които са на места лесни за свързване). Нужно е IX да разполага и с адвокати, които правно да оформят отношенията между организацията и този, който предоставя помещението. Едва ли IX ще може да събере толкова пари, че да закупи своя сграда, в която да помещава апаратурата и комуникационния си възел. А трябва да се мисли и за резервен възел и т.н. Това са огромни разходи, особено за град с такава лоша инфраструктура като София.

3. Как ще се регулират задълженията на участниците?

Всеки IX има правилник, съгласно който всеки доставчик има права и задължения. Кой обаче ще следи как един участник изпълнява технологично задълженията си? Например, как ще се следи, че той не органичава скоростта през себе си за друг участник, който се явява конкурент на пазара? Как ще се следи, че участникът излъчва своята BGP таблица, отразяваща наистина свързаността му? Как ще се следи дали най-късият подаван път е през канал с най-висока скорост? Как ще се следи качеството на предлаганата свързаност през участника (времезакъснения на пакетите, загуби на пакети, дупликация на пакети, девиация на времезакъснението)? Как ще се гарантира, че някой няма да продава през IX интернет свързаност през BGP сесии, които не преминават през рефлекторния сървър (BGP сесии между два доставчика)?

4. Как ще се намерят лица за техническа поддръжка и кои ще са те?

Добре, да приемем, че "route reflector" сървъра може да се реализира с маршрутизиращ софтуер Quagga или Xorp (в краен случай GateD), под операционна система Linux. Вярно, тук ще трябва скъпа и надеждна машина, на която да домува така описаната система. Да предположим, че тя се закупи. Под Linux може да работи почти всеки системен администратор. Да конфигурират Quagga могат доста хора, за жалост не може това да се каже за Xorp, а още по-малко за GateD, но да кажем, че изборът на Quagga в случая ще даде възможността лесно да се намират кадри за поддръжката. Оттам нататък са нужни много качествени L2 комутатори. Забравете за Cisco. Тук ще са нужни комутатори на Foundry. Това са доста скъпи комутатори, от най-висок клас, но за сметка на това изключително производителни и надеждни. Въпросът е обаче кой у нас има опит с такива комутатори? Друг вариант са комутатори на Nortel. Положението с тях е като с тези на Foundry - няма кадри с опит, които да ги обслужват. Да предположим, че се мине на компромис и се изберат комутатори Exteme Networks. Може и да се намерят хора, които да ги поддържат и конфигурират, но това е на база на хипотезата, че тези хора искат да се ангажират с това и имат дългогодишен опит, а няма такава гаранция, че те ще поискат или че ще имат опита за целта. Нещата опират и до финанси (заплати главно) и до намиране на хора с опит, които да са доволни от заплатите. Не може един IX да си позволи хора без никакъв стаж да управляват услугата срещу мижава сума за заплата.

Редактирано от GodlsADJ на 10.03.07 08:43.Редактирано от GodlsADJ на 10.03.07 08:44.Редактирано от GodlsADJ на 10.03.07 08:46.Редактирано от GodlsADJ на 10.03.07 09:14.