Специално за чл. 41 е ясно защо е направен така - и за самите създатели на наредбата е било видно, че е невъзможно (непосилно, неоправдано), за включване на всеки отделен нов клиент да се изисква проект и разрешение от Домсъвета. Това, разбира се, не значи, че нормите за инсталация не трябва да се спазват. Същото важи и за кабелните телевизии, и за телефоните, домофоните, сигнално-охранителните фирми и всичко каквото се сетите.
Друг е въпросът, доколко това се разбира от самите собственици - например на няколко пъти ни се случва да ни спират прокарването на кабел по средата на работата (става въпрос за вътрешните съществуващи слаботокови канали), защото сме им прекъсвали домофоните/ звънците /телефоните или "Всеки дошъл отнякъде и си прекарва кабели тука". Тогава обикновено започва скандал между бъдещия клиент и пенсионера, решил да раздава правосъдие, който завършва с "Аз па, ше ти резнем кабелната тогава!" и нещата се уталожват. И на по-страшни случки съм бил свидетел - клиента: "Абе, не ме занимавай с глупости, не е твоя работа какви кабели си прокарвам!", пенсионера: "Аз тоя кабел довечера ше го резна!", клиента: "А си го пипнал, а съм те утепал!" и за финал: "Аре, разкарай се, дъртак, прибирай се, че ми писна!". Но въпреки всичко, кабелите си стоят, и грозните висящи гроздове от сплитери на кабелните, стърчащи от полуотворени кутии - също.