|
Ние днес надълго и нашироко го говорихме, но да споделя и тук докъде съм стигнал.
Има два основни вида споделяне на файлове - вграденият в Windows т.нар. Network Neighborhood и използване на специализиран софтуер.
Най-много хора използват първия вариант, защото е най-лесен. Обаче протоклът, който Microsoft използват (smb) е толкова дървен, че за нищо не става. Вероятността да си намериш нещо в мрежата е минимална, а вероятността да успееш да го свалиш - още по-малка. Няма търсачка, няма resuming, работи само в един кабелен сегмент и т.н. Има разни продукти като smb2www, LANster, CopyShare (виж ), но всички те са кръпки, които се опитват да поправят нещо, което в самата си идея е сбъркано.
Вторият вариант ("истинско" p2p) очевидно решава тези проблеми, но има три недостатъка: потребителите ги мързи да разучават нов суфтуер, след като (си мислят, че) могат да минат и без него, няма възможнст за browse (т.е. да си намериш нещо за сваляне, когато нямаш предварителна идея какво точно търсиш) и най-важното: не може да се натрупа достатъчно голяма маса потребители.
И докато първите два проблема могат сравнително лесно да се решат (виж горния адрес за Direct Connect), то последният е почти нерешим поради две причини. Първата е географска (балканска) и се нарича "Кой да води бащина дружина" (т.е. къде и кой сървър да се използва - виж IRC мрежата, в която има почти толкова сървъри, колкото и потребители, макар да е нужен само по един в град), а втората е ... пак балканска и се нарича "защо да си давам зор и да помагам на другите, като за мен е важно аз да мога да свалям". И докато първият проблем все пак е решим в известна степен (нека всеки си пусне сървър, пък потребителите да решат кой ги кефи, ако това въобще е от някакво значение), то вторият проблем е по-труден. За да проработи една p2p мрежа е нужно няколко десетки души да стоят вързани в нея дори ако нямат никаква лична изгода от това. Ако им издържат нервите в продължение на няколко месеца, мрежата ще се напълни и ще заработи от самосебе си. Иначе хората влизат, виждат че няма никой и излизат, с което се създава впечатлението, че никой няма интерес от това нещо. Преди време бях се заел да популяризирам и към системата вече са се закачали няколко хиляди души, но рядко има по повече от 10-15 едновременно.
Следователно за да заработи една p2p мрежа е нужно да се случат едновременно две неща:
- мрежата да е една, а не всеки ISP да си прави самостоятелна затворена мрежа, тъй-като дори най-голямата мрежа (нашата ;-) не може сама да осигури нужният брой потребители, които постоянно да стоят логнати в p2p. Това може да се постигне или като се изпозлва един единствен сървър, или ако се използва мрежа от взаимно свързани сървъри
- да има достатъчно голям брой хора (минимум 50-100), които да стоят вързани в началото ей-така, просто за да има достатъчен content
Ако някой смята, че не съм прав, нека се мотивира, но аз се занимавам с проблемът почти година, изследвал съм и съм тествал почти всички p2p системи (kazaa, winmx / opennap, edonkey / emule, direct connet, bit torrent) и твърдо смятам, че няма да заработят ако мрежите са малки.
И сега няколко думи за различните p2p системи. Те могат да се разделят основно на две групи: със и без сървъри. Най-известните p2p без сървъри са kazaa, winmx и overnet. Аз стигнах до извода, че за българските условия тези системи не са подходящи, тъй-като не може да се разграничи българският трафик от международния, а всички знаем от какво огромно значение е това. Затова въобще не съм разглеждал тези варианти в подробности.
От p2p със заделен сървър внимание заслужават opennap, edonkey и direct connect
Opennap е протоколът на Napster. Това е стандартизиран протокол, който се поддържа от десетки програми, най-известните от които са WinMX (като отделна мрежа) и File Navigator. Това е едно много добро решение, но заради затварянето на Napster някак хората по инерция решиха, че протоколът няма бъдеще и го изоставиха. Иначе той предлага всичко нужно за p2p система: намира няколко източника на даден файл и го сваля едновременно от всичките, дори ако файлът е преименуван; има чат и добра търсачка; може да търси всякакви файловe, а не само мултимедийни. Недостатъкът е, че не можеш да видиш кои потребители са онлайн, освен ако предварително по някакъв начин не си разбрал какви са им nick-овете и не си си ги добавил в списъка. Най-лесният начин за разбиране на тези никове е като видиш кой download-ва от теб или като търсиш разни често срещани думи, като например "the". Сървър има на адрес .
eDonkey е по-известен като eMule, защото така се казва най-разпространената клиентска програма (потребителите наричат IRC "мирка", така че това не бива да ни очудва). Предимствата пред opennap са две. Opennap понякога (макар и изключително рядко) може да сметне два файла за еднакви, ако дължината е еднаква, а имената си приличат. eDonkey прави чексума (hash) на файлът и така е невъзможно да бъде сбъркан. Нещо повече - прави чексуми на всички 10MB-ови парчета от файла и можеш да си свалиш само липсващите части, ако по някаква причина файлът не е цял или е повреден. Второто предимство е в разпаралеляването. Ако двама души (А и Б) едновременно теглят файл от Ф, edonkey прави нещо много хитро - дава на А първите 10МБ, а на Б - вторите 10МБ. След това на А третите, а на Б - четвъртите. А си взима вторите и четвъртите не от Ф, а от Б, а Б съответно си взима първите и третите от А, а не от Ф. В резултат на това файлът е излезнал от Ф само един единствен път, но е отишъл на две места, при товa ЕДНОВРЕМЕННО. T.e. разпаралеляването става по времето на теглене на файла, а не когато то свърши или прекъсне. Възможно е трети (четвърти, пети) потребител да се включи посредата на тегленето и той веднага се включва в процеса, като започва да тегли тези части от файла, които не се теглят от никой друг. Ефективността на този метод е невероятна, особено при много големи файлове (филми).
Обаче eDonkey има един голям недостатък (за нас, иначе това си е предимство). Когато А се свърже с Б за да си вземе някаква част от файла, Б му казва кои са другите потребители, които имат при себе си части от този файл. Така се спестява нуждата от запитване към централния сървър, а и дава възможност да се използват много сървъри, без те да си говорят помежду си. Т.е. освен за пренос на файловете, p2p мрежата (потребителите) се използват за да пренасят и служебната информация (кой какви файлове или части от файлове има). Това е гениално, ама ... няма как да се затвори в България. Достатъчно е докато сваля един файл от мен (или аз от него), някой потребител да се разкачи от българския сървър (което няма да прекъсне downloadите нито от нито към него) и да се закачи за малко към чужд сървър. След това той ще сподели с тези, които точат към/от него какво, всичко което е научил от чуждия сървър и от чуждите потребители, към които може междувременно да се е свързал. Обърнете внимание: не говоря за предаване на списъка със сървъри от потребител на потребител (което може да се изключи от настройките), а за предаване на информация за другите източници на същия този файл, който ти вече сваляш/качваш от/към мен. Следователно тегленето на файла ще започва винаги в България, но няма гаранция че по някое време няма да се прехвърли в чужбина. Това може да се избегне единствено с патчване на кода (доколкото знам технолинк са си направили такава версия), но това е абсолютно неудачно за създаване на голяма мрежа - не можеш да принудиш всички да използват една единствена програма и да ги спреш да не си свалят новите версии от оригиналния сайт. В един момент или ще се появи непачната версия в мрежата и тя ще "зарази" останалите, или ако сървъра прави такава проверка и изхвърля "грешните" програми, потребителите просто ще теглят една майна и ще се закачат на друг сървър. Отдавна мина времето, когато в българското интернет пространство имаше точки, които са ценни сами по себе си. Вече всеки потребител може да мине спокойно без една или друга система, така че ако има някакво неудобство или ограничение, той няма да се трогне, а просто ще я зареже и ще ползва някоя друга. Сървър за eDonkey (eMule) има на
Третата система, която заслужава внимание, е Direct Connect. Тя прилича повече на Opennap, отколкото на eDonkey (не прави hash на файловете и ако те са с различни имена трудно намира алтернативни източници). Но пък има предимството да показва списъка на включените потребители по аналогия с IRC, има чат-канал (пак по същата аналогия) и instant messaging. Знаейки кой е онлайн, можеш да му browse-неш файловете, а ако си спомняте началото на това дълго писмо, това беше едно от нещата, които са важни за потребителите, тъй-като в голямата си част те не знаят какво точно търсят и просто си харесват нещо. Сървър за Direct Connect има на адрес dc.bol.bg. Клиентите с фалшив IP адрес може би трябва да изберат "passive" режим, но доколкото знам има има специален модул за iptables за nat-ване на този протокол. Ако някой го тества, нека каже какво е постигнал.
В заключение:
Според мен най-подходящ протокол е opennap, най-хубав е edonkey, но с най-големи шансове да се наложи е direct connect (DC++). Затова предложението ми е да си инсталираме тази програма (сваля се от ), да я вържем към dc.bol.bg и да видим какво ще стане след някой-друг месец. Аз гарантирам, че сървърът ще си остане с default настройките, в motd няма да има реклами и нашите клиенти няма да се третират по-различно. Ние по принцип не правим разлика между трафик в BOL.BG и трафик в България - нито ги мерим отделно, нито имаме отделни шейпъри. Това означава че потребителите ни не се чувстват ангажирани да затварят трафик вътре в мрежата ни, нито пък ще се чувстват ощетени, ако им се генерира български трафик (изключвам плащащите на трафик - те няма нужда въобще да четат тази тема ;-). Ерго, ние нямаме никаква причина да затваряме една p2p система само вътре в мрежата си и следователно нямаме причина да третираме външните и вътрешните потребители различно. Както вероятно се сещате, отделям толкова време на този въпрос поради описаната по-горе "географска" причина.
МиткоРедактирано от Mитko на 10.12.03 01:57.
|
дълго Re: p2p мрежа [re: 4l]
