Тука се заформи як спор. Темата е доста интересна. Според мен и двете страни имат някакво основание. От една страна, Pif е прав, защото длъжността системен администратор е сравнително регламентирана и трябва да има поне ориентировъчна стартова заплата. Ако на някой не му харесва досегашния работодател, той би се огледал за друг. Хубаво - БОЛ е престижна фирма, но едва ли някой би отишъл там за два пъти по-ниска заплата от досегашната си. Човек трябва да има някаква ориентация за заплащането, което ще получи, ако отговаря на условията и бъде назначен. Разбира се, могат да бъдат договорени и допълнителни бонуси, някакво бъдещо увеличение и други, но трябва да е ясна отправната точка. В противен случай ми се струва, че на поканата ще се отзоват единствено кандидати, които имат време за губене, а това едва ли е желания ефект. Все пак, при сравнително регламентирани длъжности, трябва да се знае очакваната заплата, защото и най-великия системен администратор на света да кандидатства, няма гаранция че Митко ще може да го натовари с достатъчно работа, за да му даде заплата като за най-велик. Струва ми се, че конфиденциалност на предлаганите заплати е по-уместно да има само за ръководния персонал - по обясними причини - ако не друго, да не се дразни останалия персонал.
От друга страна и Митко е прав. Фирмата е негова, той решава кога, защо и как да си търси служители. Негово право е да не казва предварително заплатата. Негово право е да преценява какво ще плаща според човека, а не според работата, която се очаква той да свърши (защото тогава щеше да е пределно ясно колко пари е готов да даде за тази работа). В крайна сметка той може да има много мотиви, а може просто така да му е кеф. Никой няма право да му казва какво да прави в собствената си фирма - това е положението.
Така че, това май е спор, в който и двамата са еднакво прави - всеки за себе си.