Май не съм се изразил достатъчно ясно. Проблемът, за който става дума, е свързан с хората, които работят по рискови места неорганизирано, без екипировка, без методика. Т.е. ентусиастите, които не работят за някоя фирма, а сами си правят мрежите. Ако двама-трима от тях пострадат сериозно, има риск покрай сухото да изгори и суровото и някой държавен орган да затрудни работата на всички ни. Това са предимно младежи, дори бих казал деца, а знаем как се решават проблемите с безопасността на децата - забрана и точка. Това е, което ме притеснява и за което казах, че не съм имал време да мисля, защото в крайна сметка не ми е работа.

Иначе аз смея да твърдя, че сме добри работодатели, разбира се в рамките на възможностите ни. В частност - никога не сме подценявали безопасността. Колегите (дори бившите) могат да потвърдят, че винаги са се взимали всички възможни мерки, които зависят от нас - като например задължителния втори човек (а сега вече и трети), оборудване и облекло, застраховка. Дори се е случвало когато поради здравословни причини кабелджия не може повече да върши физическа работа, да му бъде намерена друга работа във фирмата. Като цяло Кодексът на труда се спазва дори по-стриктно, отколкото трябва (в някои отношения, например за отпуските, той е твърде социалистически). Но явно подценяваме активния контрол (ОБТ). Когато хората са малко, контролът се осъществява така да се каже от самосебе си - всичко става пред очите ти, знаеш кой къде е и с какво се занимава. Обаче когато са много, тогава се появява нужда от формализиране на дейностите, включително и по безопасността. Едва ли ще правим цял отдел, но със сигурност ще има човек, на когото това ще му е част от задълженията.

Митко