Това е една ужасна случка. Просто ужасна. Няма никаква работа, която да заслужава да умреш за нея.

Що се отнася до предпазните средства, признай си колко пъти си ги ползвал докато работеше при нас. Един път ми потрябваха алпинистките такъми и като ви ги поисках се оказа, че сте ги забутали някъде и дори не можете да ги намерите. Въжето се намери, но за коланите ви бяха нужни няколко дни търсене. Никой не ползва работните гащеризони, защото им било топло. Ходят с бермуди, в които няма как да си държат инструментите, в резултат на което или занимават някой да им ги подава, или ръцете им са заети с тях. Ако мина покрай стълбата, някой започва да я държи, но едва ли го правят, ако не съм наоколо - имаме два сакатлъка именно по тази причина (слава Богу - не толкова сериозни).

Вярно е, че като се обърне колата - пътища много. Но нека всеки си даде сметка за отговорността, която носи. Както работодателите, но най-вече служителите. Защото каквито и мерки да се вземат, ако не *баваш да ги спазваш, никой не може да ти помогне.

В едно писмо до офиса (от преди тази случка), аз им казвам следното:


Колеги,

Всеки от нас прекарва на работа по-голямата част от съзнателния си живот. За
нас това става рутина, започваме да си мислим, че всичко ни е познато, че нищо не може да ни изненада и респективно - че нищо не може да ни се случи. За съжаление животът не е само цветя и рози, понякога се случват и сакатлъци. Те се случват не само на работа - случват се и вкъщи, случват се и по време на футболен мач, случват се и докато пресичаш улицата. Обаче в работата поне има правила, които са измислени именно с цел да предпазват, или поне да намалят риска до минимум. Едно от тези основни правила е работата по двойки. Това сме го измислили не защото ни е кеф да плащаме заплати на двойно повече хора, нито защото ни е приятно всичко да става двойно по-бавно. Просто нито една работа не е толкова важна или толкова спешна, че да си рискувате живота и здравето.

Наистина в 99.99% от случаите нищо лошо не се случва, човек се отпуска и започва да приема правилата за безопасност като нещо досадно (като коланите в колите). При това колкото по-опитен е един човек, толкова повече привиква да не обръща внимание на рисковете. Обаче онзи 0.01% също се случва. Рядко, но се случва. Както казват американците - shit happens и дори добавят: shit happens to you. Никой не може да предвиди всички възможни рискови ситуации, за да ги опише на един лист и да ги забрани. Дори ако се направи безкрайно подробна инструкция за безопасност, пак може да се случи точно това, което не е описано в нея (примерно в резултат на вибрациите, от горния етаж ще падне някоя слабо закрепена саксия). Затова спазвайте поне основното правило за безопасност: единият човек подсигурява другия. Не му разплита кабелите, не му подава инструменти, не му прави компания, а се грижи за сигурността му, докато е изложен на риск. Дори ако партньорът ти каже (или покаже), че няма нужда да го пазиш, отговорността ти да го пазиш не отпада.

И още нещо: фирмата плаща застраховките на всичи, но не може насила да ви оформи документите за това. Така или иначе риск винаги ще има, никой досега не е измислил начин да го сведе до абсолютна нула (дори уеб-дизайнерите може да ги хване ток). Но поне има измислени начини, които да помагат за
максимално отстраняване на последствията. Безотговорно спрямо вас самите е да се отказвате от тях, поради мързел да си извадите едно медицинско, примерно.



От днес всички ще ходят с обезопасителни колани и каски не само по покривите, но и по земята (за да стане навик). Купени са им и специални колани за инструменти, за да могат да се обличат както им е удобно. И екипите ще са от по трима, а не по двама. Уплашени от станалото, вероятно няколко месеца ще са стриктни, а после?

Митко