Не. Искам да кажа, че всяко частно лице (компютър) в LAN-а се разглежда като отделно частно лице, т.е. плаща отделно.
Точно така е, ако ти можеш да измериш точно колко всяко частно лице потребява и ако LAN-ът е твой.

Ако целият LAN иска да бъде разглеждан като един клиент с общ трафик, то това вече не е частно лице.
Напротив. Ако ти си достатъчно сигурен във взаимоотношенията си с физическото частно лице, това не ти пречи.
Пример: аз съм много голям манияк и си имам 3-4-5 компютъра и LAN в рамките на едно единствено жилище /потребителят е един единствен и неговото семейство/ и съм достатъчно честен, за да не си препродавам връзката на съседите. Друг е въпросът, дали това не е прекалено идеализиран случай и дали такива клиенти не са по-скоро клиенти на приятелски начала.

А колко хора трябва да има в сградата, за да направим LAN там, е друг въпрос - зависи къде се намира сградата.
Безусловно. Целесъобразността е от първостепенно значение. Но дали критерият "брой хора" е най-точен? Може един от съседите да ползва три пъти повече от другите и съответно да си покрива три пъти по-голяма част от сметката.

Ребята, давайте жить дружно!

П.П. Всъщност, ти още в предходното си мнение си допуснал да съществува и нещо различно от "сдружение на съседи с идеалната цел за бърз интернет", което да бъде LAN клиент /изключвам корпоративните клиенти/.
Въпросът в крайна сметка е, дали клиентът, след като е свалил всички звезди от небето да се кълне, че само той ще си ползва високоскоростния достъп и са му дадени приемливи ценови условия, базирани на очаквания относително малък трафик, ще си спази обещанията.

Кирил

Редактирано от Kиpил Дъpeв на 12.09.01 18:00.