Продължение на темата от последния "Капитал":


Напоследък в страната усилено се заговори за скорошно възможно предлагане на пазара на продуктите на "Майкрософт" и на български език. Дори президентът Стоянов лобира за това. Дали ще видим скоро Windows на български език обаче не е най-важното.

“Майкрософт България” е в поредната си заплашително-уведомителна акция на българския пазар относно нарушаването на закона за авторските права.Този път мероприятието, изглежда, е доста по-мащабно от всички предишни. Хиляди малки и големи фирми тези дни получават загрижено писмо, от българското представителство на американския монополист. В него “Майкрософт България” предлага своята “помощ” в направата на “вътрешен одит” във фирмите относно легалното използване на техния софтуер. Приложени са и няколко таблици, в които всеки трябва да попълни най-често използваните продукти, копия от лицензи и фактури за закупуването им. Защо обаче “Майкрософт” иска тези листчета да бъдат чинно попълнени и върнати не по-късно от 15 дни след получаване на писмото не е ясно. Вътрешният одит се превръща в одит на “Майкрософт”. За да всяват страхопочитание към гиганта, писмата са подписани от “адвокат на “Майкрософт България”.

Целта на всичко това е прозрачно ясна. Представителите на Бил Гейтс у нас уж са се вторачили във всеки и този всеки трябва да спазва закона. И тук възниква един много важен въпрос. Спазва ли “Майкрософт България” закона и не е ли крайно време обществото да се вторачи по същия начин в “Майкрософт България”?

Непрекъснато цитираният закон за защита на авторското право по-малко закон ли е от закона за защита на потребителите?! Според него всичко, което се предлага срещу заплащане и е продукт на трудова дейност, е стока. А всяка стока на българския пазар, трябва да е придружена от информация за характеристиките й и начина й на ползване, написани на български език. Редно е “Майкрософт България” първо да се вгледа в себе си и да промени някои неща в работата си и след това да предявява каквито и да е претенции към българския потребител. Най-евтината операционна система на “Майкрософт” е със цена около 150 лева, а най-евтиното широко разпространено бизнесприложение - “Майкрософт офис 97/2000", не по-малко от 600 лева. Почти е цинично при тези цени да не бъде спазено изискването на закона. Предлагането на продукта с една кратка, а защо не и подробна инструкция за работа не би ощетило кой знае колко гиганта.

А може да бъде помислено и като цяло адекватна ли е пазарната стратегия на българското представителство на “Майкрософт”. Постоянното напомняне и жалване от голямото ниво на софтуерното пиратство в страната не е в състояние да накара българина да започне да си купува програмите за домашния компютър. Защото всеки ученик в Германия например може да си купи от първата книжарница същия продукт, струващ тук 600-700 лева, за скромната сума от 50 (петдесет) германски марки. Няма смисъл надълго и нашироко да се дискутира покупателната способност на българина. Цените на изключително голям пакет от стоки и услуги на нашия пазар са значително по-ниски от аналозите си на европейския, а още повече американския пазар.
“Майкрософт” обаче е компанията, за която няма диференциация в това отношение.Тук за Windows или Office се плаща дори повече, отколкото другаде.

Затова, докато българските потребители имат нужда от тези продукти и нямат възможност да ги закупят, пиратството ще процъфтява и никой няма да се чувства нарушител на закона. А адвокатът на “Майкрософт България” няма да получи резултатите от “доброволния одит” на българските фирми.

Вени Марковски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите