Ясно е, че ако не си започнал експлицитно транзакцията, тя ще бъде стартирана имплицитно. В този случай всяка инструкция става отделна транзакция, това е ОК. Но, както гласи и текстът, който си цитирал, приключването на транзакцията е експлицитно, т.е. не може след като аз съм започнал транзакцията с експлицитен оператор, сървърът да я завършва имплицитно без мое разрешение.

Това, че е в рамките на транзакцията е настъпила грешка, не означава, че тя вече не съществува! Не и докато аз експлицитно не съм го указал!

Какво очаквам?

Това, с което и започнах, а именно - транзакциите да бъдат атомарни.

Това условие в посочения от мен пример не е изпълнено.

Съответно, съгласявам се с твоята гледна точка и приемам, че в MySQL и Oracle, отговорността за това е на клиента, а не на сървъра. След като така са решили разработчиците на тези две СУБД, нека бъде така. Стискаме си ръцете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

db=# BEGIN;

BEGIN



db=*# INSERT INTO test VALUES (1, 'foo');

INSERT 0 1



db=*# INSERT INTO test VALUES (2, 'foobar');

ERROR:  value too long for type character varying(5)



db=!# INSERT INTO test VALUES (3, 'bar');

ERROR:  current transaction is aborted, commands ignored until end of transaction block



db=!# COMMIT;

ROLLBACK



db=# SELECT * FROM test;

 id | name

----+------

(0 rows)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите