Дяволчето е напълно право. В България всеки, който е имал късмета да изучи добре по някакъв начин (най-вече със сериозната помощ и подкрепа на някой близък или познат или просто на държавни разноски) някоя област свързана с компютри веднага си вирва носа и с него вече не може да се говори. Очаква да му се кланят само като го видят и да му хвърлят пачки с пари само защото е благоволил дори да се занимава с въпросната дейност. Това са една такава особена порода сноби. Някой оттях са такива жалки нищожни насекоми, че понякога в нуждата си да се почувстват значими изпадат до там да заклещят някъде някой напълно неразбиращ - например баба им или някое пет годишно дете и започват да му говорят с непознати термини за работата си, като целта е да накарат въпросния човек да се почувства напълно тъп и ограничен, за да могат те да получат петнадесет минути перверзно удоволствие. Жалка история!
Аз ако прочета някакъв въпрос в интернет винаги помагам ако мога. Ако не мога, предлагам идея къде би могло да бъде намерен отговора. Това е и целта на всяко едно общуване - да се споделя информацията. Тук някой беше написал, че имал учител по математика, който ги карал сами да учат и видите ли затова накрая били приети 98% в университетите. Бас държа че голяма част от истината не я споделя този някой. Най-вероятно не ни казва че примерно е бил в математическа паралелка събрала най-умните ученици от десетина класа и че приема в университетите въобще не се е дължал на въпросния мързелив учител. Ми че то ако беше така, нямаше да има нужда от училища. Просто даваме на децата учебници и да се оправят сами.
Факт е че българина не обича да споделя знанията си - вероятно е нещо свързано с психиката ни на бивши роби. И по принцип, най - не обичат да споделят такива, които без въпросните знания ще останат като голи охлюви. Защото знаят, че друго не могат да научат. Развитието им е спряло в една точка. Пълни михлюзи!