СЛЪНЦЕЛИКИТЕ

Почивай, воинство мистично,
в съня си вечен отдъхни! –
Живее в песни героични
духът на бранни равнини!
А Бог над мощи неопети
най-скъпа църква изгради,
и, в ден уречен, от небето
праха ви Сам ще прикади!

Ще идват там от път върховен
потомци, силни младенци,
да славят подвига чутовен
на слънцелики праотци!
И не напразно е родила
кръвта ви слънчеви чеда! –
Тя пее в младите им жили
за правда, дълг и свобода!

Почивай, воинство сурово,
кръвта юначна отшумя,
но сън сънуваш, че наново
разкъсват бащина земя! –
Спокойно спете! Бог отсъди
да стават много чудеса,
и българинът ще пребъде
под свойте вечни небеса!

Почивайте, бойци достойни,
по-твърди в боя от скали,
към Свойто воинство безбройно
Всевишният ви зачисли!
В деня на жертвите безстрастни
вий мряхте с песен на уста,
и днес, от всички най-прекрасни,
на Бога вий сте радостта!

Безсмъртност горда увенчава
витязите в свещена бран!
Днес миналото ви е слава,
а бъдещето – сбъднат блян!
Под знамена непобедими,
пращели в тежки времена,
ще грее с българското име
най-слънцелката страна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите