Основното предимство на AI8 е, че е препроцесор на PostScript. Т.е. собствения формат *.AI е PostScript и се различава от EPS само по това, че няма preview и placed файловете не са included (не знам как да го кажа на Български). Това е и недостатък - AI8 не може да прави полупрозрачности, ленсове, федери други подобни - по простата причина, че и PostScript не ги подържа. PostScript обаче е езика на RIP-а на експонатора. Значи, ако трябва да печаташ, това, което си направил минава през PostScript. Всички други векторни програми имат собствен формат и експортират към EPS (и понякога го правят грешно). Когато са използвани неща, които не се подържат от PS, единствения начин да минат през RIP е разтеризация. Не казвам, че трябва да се прави ръчно, програмата сама си го прави, но при всички случаи това вече не са вектори. Това е причината за популярността на AI8 - работиш директно с PostScript и просто не ти се позволява да направиш глупост.

За AI9: Adobe решиха да направят програмата на мечтите. Само, че вътрeшния формат вече не е PostScript, a PDF. И в този миг се появи същия проблем: при експорта на EPS полупрозрачността трябва да се растрира. За да запазят качеството Adobe правят следното: растрират обект по обект и поставят clippling path на всеки един обект. В резултат се получава коректен файл, ако машината ви изобщо издържи, ако ви се чака часове и ако не ви изгонят от студиото за експонация.

Според мен, използвайте AI9 за проектиране - наистина е невероятен, но след това използвайте комбинация Photoshop + AI8 - за производство.