Тъй като та гледам, направо та виждам, че са та фанали нервите. (Ми, тъй де! В десет часа вечерта да пишеш...)

Ас, обикновено, като раздавам акъли, първо ги пробвам поне три пъти.

Момчето, дето е на село, е решило да даде акъл, без да си пробва акъла. Нека, бре, лошо няма!

Та, нека твоя урок да му е за акъл и за друг път, ако някой път реши за втори пьт да дава урок и акъл. Сигурен сьм, че ще внимава много друг пьт, когато раздава акъли под път и над пьт.

И най-вече! Ще свикне, преди да натисне бутончето "продължи", да се огледа и ослуша дали не идва влак... Като разбере, че не се намира на махленска седянка, сам ще схване, че не трябва да се изказва неподготвен.

Хайде, да сме великодушни! И ние сме били хлапета.


----------
Да е жив и здрав сина ми, да му е мамата! Покрай него се научих на педагогика. Брееей, много лош бях, да са е! Като ми зададеше глупав въпрос, без да мисли, без да се пробва сам, без да потърси хелп...

Не съм го удрял, де, ама, побеснявах. Мдааа, осъзнах се по едно време. Спомних си едно мъдро писание. Преразказвам ти го с мои думи и с мои разбирания.

Гледаш лист хартия. Това са, значи, възможните знания за едно човешко същество. Максимумъг! Та, значи, човек се ражда като точка в центъра.

Допирът му с незнанието, в този момент, е НУЛА. Тоест - всичко знае!

Започва човекът да се пълни със знания. Точката става окръжност. Обиколката на тази окръжност НЕ Е НУЛА.

Следователно, допирът му с незнанието НЕ Е НУЛА.

Още по-следователно - колкото по-голям става диаметъра на окръжността, толкова по-голям става допира с незнанието!

Най-следователно! Колкото повече знае човек, толкова повече разбира колко малко знае!


------

Пак са разприказвах, да са е! Ша зема да си отрежа езика!

Глупости дрънкам! К'во като го отрежа??? Та, нали не пиша с езика си!


По-здрав!

Редактирано от ASSASSlN на 08.08.03 15:05.