|
Тема |
Re: С лице към народа [re: Apaлaмби] |
|
Автор |
Pell Gordon (bank clerk) |
|
Публикувано | 05.06.10 18:47 |
|
|
Някои колеги мислят, че са "недосегаеми". Дори "невидими".
Лично познавам такива, които за 14 години са минали през повече от 3-4 служби и "местоработи". Всички към бТk. Но за този срок не са свършили работа в рамките на преките си задължения дори за 0.20 лв.
Нула цяло и двайсет BGN - сегашни левове и стотинки. Сметката е точна.
При сегашната кадрова политика на Компанията попадам на нови създания.
Реших да наобиколя района на моята предишна АТЦ. Отидох до поща 1113, която е близо до едно наситено с пешеходци и събития място. Поставили са 3 от Великите новости - оптични шкафове. Постепенно ги напълват със съдържание и отговорните колеги започват отговорно да се грижат и за тях...
Пред Пощата спря един тип. Носи наши дрехи и атрибути, значи е наш човек. Точно 42 минути се мъчи да отключи единия шкаф. Бавно, бавно, и накрая успя. Аз обикалям наоколо и го гледам. Крадец да беше, щеше да се откаже. Но той - не! Започна да оглежда шарените жички и новите бръмчащи вентилатори. Мисли, мисли, побутна нещо и май се поуплаши.
Взе да обикаля наоколо като мен. Върна се, пак взе да човърка нещо. Обхванаха го съмения. Пак кръжи наоколо. Пак се върна. Като разбра, че нещо не му е ясно, напусна окончателно Обекта.
Отидох при него. Опитах се да го заговоря. Все пак сме от еднаква професия.
Той изрече такива слова, сякаш че някой му е пуснал 5 фаса в бирата.
Огледах го още веднъж и ми се стори познат от някъде. Може би преди да дойде на работа в АТЦ "Гео Милев", е бил администратор на стопанските птици в някое Брезнишко село. Може би...
|
| |
|
|
|