Вярно е, че у нас все още има диференциация на цените на хотелите за чужди и български граждани и това дразни първите. Определено мога да кажа, че това положение пречи и на мен и моите колеги, в случаите когато работим с български туристи, тъй като поради разликата в цените хотелиерите приемат българи само когато не могат да си осигурят достатъчно добра заетост с чужденци, което пък кара българите да се чувстват като хора "второ качество", а нас ни поставя между чука и наковалнята, защото в натоварените периоди често до последния момент треперим дали няма да ни се наложи да обясняваме на някой побеснял (с пълно основание) клиент защо вместо в избрания от него хотел "Х", ще трябва да го настаним в хотел "У" или пък изобщо да анулираме резервацията му. Лично аз ще бъда крайно доволен, когато цените бъдат изравнени. За съжаление, не виждам индикации това да стане в близко бъдеще. Основната причина е огромната разлика между платежоспособността на българина и чужденеца (дори и когато този чужденец е руснак). Ако цените бъдат изравнени, то посоките са 2 - нагоре - към цените за чужденци или надолу към "българските". В първия случай хотелиерите автоматично ще загубят огромната част от българските си клиенти поради ниска (и продължаваща да спада) платежоспособност на последните. Във втория - проблемът за хотелиерите става още по-сериозен, защото продажбите по цени, съобразени с кесията на българина, ще ги лиши от голяма част от приходите им и ще влоши финансовото им състояние. Нека не забравяме, че огромната част от наскоро приватизираните хотели имат крещяща нужда от реконструкция и модернизация за да отговарят на международните стандарти. Всичко това струва много пари и цените, по които се заплащат необходимите материали, оборудване и обзавеждане, са не български, а международни. За кредитите (ако изобщо могат да се вземат) се искат огромни обезпечения (150 до 300%) и убийствени лихви, а на всичкото отгоре фискалната политика на държавата досега е всичко друго, но не и насърчаваща инвестициите. Експлоатацията на вече изградената база също така струва много пари, а по-ниските разходи за заплащане на труда на персонала не са достатъчно сериозен фактор за намаляване на себестойността. Към казаното по-горе следва да добавим и обективния факт, че в работата на бранша има силно изразена сезонност. Т.е. в рамките на 1-2 месеца най-вече морските и планински хотели трябва да реализират приходи, които не само да покрият разходите по експлоатация и поддръжка през цялата година, но и да осигурят възвръщането на вложените средства. Както се вижда, положението не е толкова просто. П.П. Между другото предлагането на един и същи продукт на различни цени в зависимост от конкретните условия на отделните пазари е нормална световна практика поне в туризма.