Първият зародиш на тази мълва се заражда още в боевете при Халхин Гол срещу японците. Тогава Жуков се прочува с твърдостта си до степен, която обикновеният войник би взел за несъобразяване с жертвите.

В същност Жуков много добре преценя противника и го подлага на неспирен натиск без да му остави време за прегрупиране и доставяне на свежи подкрепления, което би довело до многочислени атаки и много повече жертви макар и на малки порции.

Срещу добре окопан противник, който изобщо не е склонен да бяга от бой, артилерийските налети и леките танкове Т-26 и БТ са от малка полза. Налагало се е японците да бъдат чоплени като хлебарки от дупките им с ръчни гранати и щикове. А тази работа само кашикът може да я свърши като танковете служат повече за опорни огневи пунктове предотвратяващи движението на противника по открита местност, отколкото да участват пряко в чистката.

В края на краищата японските жертви са повече от съветските, което напълно оправдава стратегията и тактиката на Жуков.

Но репликата става крилата, когато излиза от устата на генерал Власов, който при опита за деблокиране на Ленинград преминава на страната на германците и капитулира заедно с командваната от него втора ударна армия. Трябвало е да се изкара някак си жертва на комунистическата доктрина и най-вече на омразния от него Жуков, за да оправдае собствената си некадърност при командването.

За Берлин. Като се има в предвид, че в нападението участват шест хиляди танка, осем хиляди самолета и един милион военнослужещи. То едва ли от един милион войници Жуков се е канил да загуби два милиона.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите