Драги, защо не се замислиш, че освен алтернативна (ако това определение изобщо е допустимо в случая), има и КЛАСИЧЕСКА история (и всякаква друга наука). Възнамерявам в клуба "история" да подхвана разговор за историчността и смисъла, който Попър влага в нея, току се поразберем за някои детайли. А сега по същество (удоволствието от писане на дълги коментари е взаимно и предвид силно фекализираната напоследък среда тук такива дълги реплики може да я посгъстят:)) Каква е тази брахминска азбука? Дай някаква информация за нея (ако може, различна от Българска вечност и Тангра) Преди години познавах един професор в СУ, който твърдеше, че буквата Ш идва от ШАН, което, както знаем, в някои азиатски езици значи планина, защото много приличало на пиктограма за планина. Той и речник на тракийски беше направил ... Но сериозно, замислял ли си се някога, че всъщност нямаме идея за фонетичния състав на (пра)българския (скобите са в твоя чест), т.е. не знаем какви звуци са произнасяли тези хора, за да се разбират? Как може да се твърди тогава, че глаголицата е правена за този език? И как да не се повлечем по течението, че е правена за славянски, щом в нея са предвидени знаци за такива специфично славянски фонеми като носовките, например? Дотук за техниката, сега малко реалност. Мислил ли си си, че всъщност българските владетели са давали мило и драго да се докопат до тази Византия и с огромен кеф биха се асимилирали от нея? И че задачата на Братята е била да предложат преводи на християнската словесност на всеки, който пожелае да се покръсти от Византия, не защото възложителите на тази задача са милеели за разни хазари, моравци или българи, а защото САМО по този начин православната църква е можела да се противопостави по привлекателност на католическата. Приеми богослужението на собствен език като екстра към цезаропапизма и ще видиш как всеки тогавашен владетел би предпочел православието. Борис е въртял и сукал години, готов е бил да се върти като фурнаджийска лопата, само да си има СОБСТВЕН архиепископ, който да го короняса и да не се титулува княз, а цар. Защото една корона ти слага твой подчинен, друга - някой, на когото се подчиняваш. Дори да допуснем, че Българската империя от онзи период е била именно такава, защото властта е била съсредоточена в български елит и в държавата са били включени разни славянски, ромейски и влашки (?) общности, нима би имало смисъл да се прави писменост и да се превеждат книги на езика на малобройния елит, а не на преобладаващото население? Да не говорим, че голяма част от него вече е била християнизирана (и от елита, и от населението). Пак ще повторя, рещаващ за успеха на всяка теза е нейният СМИСЪЛ! Какво постига и защитава твоето твърдение? Ако имаш настроение да отговаряш, пиши в ИСТОРИЯ, тук малко понамирисва вече :)