RAGE, нека те допълня и коригирам. 1/ Центърът на Кубратова България не е в днешна Украйна, а по днешното руско Черноморие (Краснодарския край). Фанагория се намира на Керченския полуостров. За самия Кубрат се предполага, че е разкрита гробницата му (още през миналия век) - Малая Перешчепина, в Украйна. Вурху трупа на неизвестния владетел е открит пръстен с името Курт и християнски кръст. Кубрат е бил християнин, също както и Тервел. 2/ Котраг вероятно не е човек, а се имат предвид кутригурите - хунско или българско племе, една от няколкото орди, които съставляват Стара Велика България. 3/ Волжка България е описана най-подробно от арабския пътешественик ибн-Фадлан (нищо чудно да бъркам името) през Х век. Още ме е яд, че на времето не си купих малката книжка с неговия пътепис. 4/ Навярно под хазарско или тюркско влияние българите приемат исляма. 5/ Не са останали писмени паметници от волжките българи; не съм сигурен, навярно са ползвали арабски език, а може изобщо да са караи без писменост (както са карали без пари, използвали са вместо разменни монети лисичи кожи). 6/ Има податки, че през Средновековието Дунавска и Волжка България са поддържали някакви далечни контакти, но няма събития, които да подсказват оживени връзки или културна близост. 7/ Волжка България се превръща в център на исляма в региона след разгрома на Хазарската държава през Х век (от все същия Светослав, който разсипва и Първата българска държава). 8/ Монголците унищожават България около 1230 г., след като българите, през 1228-ма, им нанасят най-жестокото дотогава поражение. 9/ Под "татари" не се разбират всички номадски народи, а всички не-монголци, служещи под монголско командване. Това не е етническо, а политическо обозначение. Имало е татари-руснаци с православно изповедание. 10/ По-късно названието татарин се обвързва с ханството на Златната орда - един от четирите "улуса", на които се разпада Монголската империя след смъртта на Чингис хан. 11/ Татарите масово приемат исляма през 14 век... не е ясно под чие въздействие и с каква цел, но има голяма вероятност татарската култура наистина да е повлияна от заварените български традиции по Поволжието. 12/ Центърът на татарския свят - град Казан - се намира точно в сърцето на някогашна Волжка България (имайте предвид, че татарите са имали и други "столици' като например Бахчисарай далеч надолу по течението на Волга). 13/ Вероятно в казанската област е настъпило сливане на българската и татарската аристокрация (монголците не са били асимилатори, напротив, отнасяли са се изключително толерантно спрямо покорените народи, стига да си плащат данъците). 14/ След рагрома на последната татарска държавица - Казанското ханство - от Иван Грозни голяма част от тамошната аристокрация бива приета сред руските дворянски фамилии. 15/ Отказът от "българския" етноним е навярно продиктуван от желание новоприетите руски дворяни да не подчертават чуждия си произход. 16/ Чувашите, калмуците и другите народи по бреговете на Волга със сигурност са били част от една цивилизация - татарската, кяото възприема различни културни традиции. Аз самият предполагам, че българите са се претопили бавно в другите татарски племена, затова не би трябвало в днешно време да търсим точно кой сегашен народ е наследник на българите. Преки наследници на волжките българи навярно няма. 17/ В началото на века, преди болшевишкия преврат, в Казан (където е един от най-старите руски университети) са гостували български учени, интересуващи се не е ли останало нещо от Волжка България. Не са намерили хора, които да се пишат българи. Етнонимът е бил загубен. 18/ Етнонимът българи се е възвърнал, навярно по исторически път (т.е. след запознаване на казанските татари), в по-ново време и е факт, че в Татарстан има хора, които са убедени в своя български произход... Друг е въпросът дали те не са също толкова българи, колкото македонците - македонци. Подозирам, че казанските българи/татари по този начин искат да се разграничат от кримските татари, които са от тюркски произход. Част от тези кримски татари са се разселили из Османската империя и техни масови поселения са били запазени в Северна Добруджа (мисля, че и до ден-днешен съществуват като културна група, макар навярно да са забравили езика си).