Трябва да разгледаме това събитие от няколко различни аспекта. Да, първи е този базовият върху който се изгражда анализа, това са фактите и фактологията, които се случиха в тези 2 дни. Вторият, е как реагира външния свят, в т.ч. и България и нейните официални лица. И третият аспект е, значението на това събитие, както за самата Русия, така и за хода на това глобално противопоставяне между САЩ и коалицията от държавите Русия, Китай, Иран. Преди да навлезем в същината, да започна с едно рационално възмущение, относно това, което се видя в България като реакция. Ние станахме свидетели на едно еуфорично фантазиране, което не стъпва нито на факти. Аз се възмущавам се от начина по който цялата официална публичност реагира, в т.ч. ръководителите на държавата, лидери на партии. Просто, това беше една превъзбуда от желаното, на практически нямащо нищо общо с реалността. И е лошо, когато официални лица, включително държавни ръководители или партийните лидери залитнат по тази вълна на емоцията, това, което се иска, а пък не може да бъде. Това показва, че има огромен дефицит на експертност и на трезва преценка.
В крайна сметка, когато става дума за изказване на официално лице, то по някакъв начин е свързано с позицията на България като държава и на българите. И подобни емоционални залитания са допустими за някаква лична връзка или за някакъв клюкарник, но не и за държавата. И това показва нагледно, особено когато са събрани ръководителите на специалните служби, че има първо информационен, но след това и аналитичен дефицит. А обобщено може да се каже, че през изминалите почивни дни България и нейните най-големи медии дезинформираха по същество българските граждани и създадоха условия за паника и за страх. А това не помага на едно общество, това показва, че има огромно скъсване на връзката между политическата прослойка и нейните аватари в медиите, и българското общество.
А вече в същината на събитията, това, което е като фактология, тезата за инсценировка, която се завъртя на този марш и опита за крайна дестабилизация на управлението в Русия, е силно преувеличена и не е базирана на обективен поглед.
Това не е инсценировка, не е предварително планирано събитие. Такива събития са възможни, особено в подобна ситуация, и те говорят, че тази държава е жива. Но е важен начинът, по който беше отиграна тази ситуация, отиграна от Путин и ръководството на държавата, там се крие истинското майсторство на държавното управление. И ключът, който трябва да се търси в тази ситуация, е разбирането, че Русия в крайна сметка е империя, която не е загубила своята памет, своята историческа, но и обществена памет. И напротив, освен, че я пази, но тя се учи от нея. И тук е изводът, начинът, по който се реши този проблем с Пригожин е имперски. А пък ръководителят на “Вагнер", той никога не е бил част от тази имперска йерархия, той е просто изпълнител и нищо повече. Това означава, че той е заменяем. И това, което опита да направи Пригожин, то по същество е хубаво, тъй като има благотворен ефект както за държавата, така и за нейното общество. И държавата и руския народ са интересни, любопитни откъм история и откъм поведение. И по този начин те си направиха един контролен тест и проверка за единство. Резултатът е, че се втвърдиха.
Важното е, че не се втвърди само елитът, който се обедини около Путин, а с него се втвърди и обществото, което е много по-важно. Тоест, ако до този момент е имало съмнения за посоката, която е поела Русия, то вече тези съмнения ги няма.
Лошо е, че държави като нашата, базират своите официални изказвания на слухове, а не на изчакване и на трезва преценка. Например, ние станахме свидетели как почти цялата западна общественост запази едно деликатно мълчание, докато в България не беше така. Така че ние трябва да сме много внимателни, когато раздаваме присъди и оценки. Относно това, което се случи. Пригожин е дете на руската империя. Той е продукт на имперската политика на Русия, която е логична и е закономерна, исторически е обоснована. Така че като нейно дете, на него му беше дадено и му беше взето. Видяхме, че нямаше никаква нито международна подкрепа от държавите, които граничат с Русия, нито пък от елитите вътре, нито от обществото, което означава, че този опит беше мъртвороден, но пък от друга страна беше един горчив, но пък много полезен подарък, който получи руското общество и руската държава, тъй като те се намират в глобално противопоставяне.
Видяхме, че имаше едно официално представяне на Шойгу, за първи път от известно време насам, той беше на фронтовата линия в предния пост на руската армия, което показа и сигналът е, че Шойгу ще си остане на мястото. Пригожин е един изпълнител в рамките на една империя, така, че той няма как да повлияе на хода на действията на тази империя. И следователно беше заменен, докато Шойгу остава и най-вероятно, в близко бъдеще той няма да бъде заменен, тъй като това дава грешни сигнали и към обществото, и към това, че догодина има избори в Русия.
Така че от гледна точка на Пригожин, неговият опит беше неуспешен, но пък както видяхме, важно е как беше отиграна ситуацията и по какъв начин. По време на целия марш, тези 1200 км към Москва, по време на цялата кризисна събота, фронтът остана напълно устойчив, т.е. той не помръдна, което идва да покаже, че дори в такава кризисна ситуация Русия си изпълнява целите, които си е поставила. Даже и нещо повече, през целия ден, а и в неделния ден, продължиха комбинирани ракетни удари по настоящата територия на Украйна. Това, което се случва е над Путин, въпреки, че Путин е основният мотор на това противопоставяне, но самото противопоставяне е цивилизационно.
Цялата тази акция на Пригожин и отговорът на Кремъл показва на света, че Русия нито на йота ще отстъпи и в крайна сметка ще си вземе своето. Който разбрал, разбрал. За останалите накрая ще остане студената вода, въпреки милиардите, които наливат.