Откривам два важни приноса в работата на Бийл и Болън. Първият е идентифицирането на пет стадия, през които преминава процесът на приемане на нова идея на индивидуално ниво:

Осведоменост. Иновативната идея достига до човека, той научава, че тя съществува, но не знае подробности;

Интерес. Идеята привлеча вниманието на човека и той започва да търси още информация за нейното съдържание и потенциал – какво, защо, как;

Оценяване. Човек претегля и оценява получената информация, опитвайки да прецени дали идеята е приложима към собствената му житейска ситуация;

Пробване. Ако на предходния етап човек реши, че иновативната идея има потенциал и би работила за него, той я тества чрез прилагане в по-малък мащаб;

Възприемане. Ако пробата е успешна, човек напълно приема иновацията и започва да я прилага, при което изпитва удовлетворение.

Вторият принос на Бийл и Болън е, че използват т.нар. „камбанна крива”[4], за да категоризират населението в пет кохорти според възприемчивостта им към нови идеи:

Иноватори – самоуверени и склонни към риск, финансово осигурени са и не се страхуват от загуба;

Ранни възприемачи – с лидерско поведение, обикновено са по-млади от следващите категории, социално по-напредничави и по-склонни да експериментират;

Ранно мнозинство – със социален статус над средния, но без стремеж да лидират в обществото и да изразяват позиции; могат обаче да бъдат неформални лидери;

Късно мнозинство – поначало са по-скептични към приемането на идеята, социалният им статус е под средния и не са изявени лидери;

Изоставащи – без лидерска позиция, следват традициите, имат сравнително нисък социален статус и не са социално популярни.

Ако приемем, че в момента тече процес на ребългаризация в РСМ, той е някъде между стадиите "осведоменост" и "интерес" и има "иноватори", както и по някой "ранен възприемач".