От гледна точка на националният интерес България веднага трябва да каже "да" на Северна Македония за преговори с ЕС. Това е единственото разумно политическо решение. От гледна точка на националното чувство това е катастрофа за всеки политик, който ще го направи, а това му е работата. Сега ми кажете как се управлява такава страна и какво точно всички ние искаме (едновременно не искаме) от нашите политици. Държим се като идиоти, които са си одраскали колите на кръстовище, защото и двамата са гламави и не следят предимството, но тръгват веднага да се бият, защото честолюбието им е засегнато. Македония никога няма да изпълни критериите на България. Това е факт. България има голям принос за него с непоследователното си, недалновидно и глупаво поведение през годините. Това също е факт. Македония е БИЛА Бългрария, но ВЕЧЕ НЕ Е. Това българите не могат да разберат, но не могат и да формулират ясна и точна позиция пред ЕС, в който членуват, за да бъдат разбрани и уважавани. Преди две-три години се молихме на Меркел и Макрон да приемат Македония, сега им викаме обратното. Ами това е малоумно поведение и тук съм напълно съгласен със Западното недоумение към нас. Ние се държим по-абсурдно и от македонците, само защото настроенията на електората, а оттам и на политиците се сменят като на жена в климактериум. Онзи ден за Бойко и Каракачанов, вчера за Слави, днес за Кирил, утре за Костадинов в рамките на година и половина. Но да не се отклонявам. Отговорното политическо поведение в днешния контекст е да се каже "да" на Северна Македония, защото ние ще пострадаме от "не", а не те. Те никога няма да се променят и да изпълнят никакви формални критерии, както не ги бяхме изпълнили и ние за членство в ЕС през 2007 г. Това е политика, а не изпит по математика за СМГ. България днес се държи неадекватно, защото политиците ѝ се държат страхливо, за да не загубят избори и да не отидат в канала на историята, а то ние всички сме в него, поради своята слабохарактерност. Бабаити на спонтанния гняв на кръстовището и пълни страхливци и лузъри на кръстовището на историята. Впрочем по-сериозните български историци свидетелстват, че България винаги е губила, когато политиците ѝ са се водили от този народностен сантиментализъм и емоция, които нямат връзка с интегралност, а са по-скоро мимолетна проява на страст (бяс). България в момента потъва в пълна изолация от ЕС, Русия, САЩ и самата себе си и то когато е права в историческия си спор с Македония. Това, което със Северна Македония го мислим за национален оргазъм е старческа астма от изветрели пасионарни клишета, повтаряни механично без дух, последователност и истинска грижа за историческата памет. Нещо като курбан за задушница, който няма нищо общо с Църквата и живота в нея. За 30 години България не направи почти нищо, за да интегрира интелигентно, икономически и политически македонците, които първа призна при ЖелюЖелев.
Но да се върна на днешния политически момент. Най-добре за България от политическа гледна точка е Кирил Петков да пусне еднолично (има това право без да се съобразява с КСНС и НС) РСМ за преговори с ЕС, което от друга страна ще събуди истинско народно недоволство срещу него и ПП няма да помирише повече парламент, та ще се очистим от тази напаст, а другите политически играчи ще останат на терена, за да не настъпи пълен туптан и да продължим на ново. Както казваше Иван Славков (типичен български дух): Изтрихме срама от олимпийските игри в Сеул и отворихме място за нов. Това е историческата ни съдба, докато не се появат хора, които бавно и последователно да я променят.