То разграничаването на етноса (в езиково отношение) е доста отдавна - от времето на литовското княжество -> с Богдан Хелмицки са имали преводач, а московските чиновници в украйна също са имали преводачи. Тогава разбира се, не са били "украйнци" -> а просто руси. Има едно знаменателно писание май от Пушкин като го 'командироват' в Изюм за местните нрави и език и как се отличава кога си в Украйна (малоросия). Интересно е и "Х-ъкането" отбелязано от него и май от там е и "Хохол", а не от "Перчема" на запорожците.
Но модерната украйнска нация си е от Автро-унгария, поне доколкото си спомням. В окупираните от Австрия земи има украйнски вестници, книги ....
После Петлюра е бесил россиани по лампите в Киев. Като контра пункт се създава "Украйна СР" - която е със столица Харков и забележете включва и Белгород. Все места, които никога, ама никога не са били в територията на Украйна (Киевска Рус, Литовско княжество).
Македонският паралел е по-скоро за модерна Източна Украйна, в която руско по народност (не език) население се отделя от руският етнос и стават "украйнци" -> подобно на "славофоните в гърция" или "македонците" в Пиринско. И става въпрос за 15 -20 млн човека -> 1/3 от населението на Съветска Украйна, което даже по СССР време е вече доста "украйнизирано" (в регионален смисъл, "шопи") и гласува за независимост в голямото си мнозинство. И украйнизацията далеч не е особенно мирна или безболезнена за тези хора.
И тука вече приказките ала-груевски:
1. Древният урък
2. Украйна до Урал, родина на бялата нация (Индо-Европейците) и Кургановата култура.
3. Древната Украйнска азбука (кирилицата е от Украйна, славяните са от Украйна)
И за майтап:
3. Първият космонавт ("Гагаренко"), Първият химик ("Менделенко") - и прочие анегдоти разказвани от местни руснаци с техните преживявания в Украйна.
|