Защото зърнарите обират лъвския пай от евросубсидиите за земеделски производители. Тук или имаме огромни латифундии или дворни стопанства. Средата липсва, а именно ферми с по 5-6 дка. обработваема земя, с която да зареждат сергиите по пазарите. Схемата би следвало да бъде готови бизнес-планове, разработени от съответната държавна агенция, с подсигурени средства по европейска програма и със свещ да търсят хора, които да се навият да се захванат с това. Така ще се държат селата живи. А сега ти или аз ако искаме да правим ферма, отиваме, купуваме земя на пичка си лелина, щото хубавата земя вече е окрупнена в 5-6 частни фонда, търсим посредническа агенция, която да ни напише европроекта, срещу 20-25% ресто, взимаме пари, които с или без ресто са недостатъчни и отиваме да бъхтим нахалост. После за да дооборудваме фермата, трябва кандидатстване по още минимум 3 програми, отново рушвети, години минават, може и отказ да получиш и накрая ако не си се отказал, след 5-6г., ще можеш реално да започнеш да градиш на стабилна основа. Междувременно РИОСВ и Басейнова дирекция ще ти стъжнят живота, за да ти пречат да изкопаш собствен водоизточник за напояване, а съответното енергодружество ще ти прави мизерии до дупка за присъединяване поне 1-15г. и отново вървиш или на рушвет или на скъп агрегат. Те затова ще ядем картофи от Франция, а плодородните ни земи ще са засяти с това, за което се взима най-лесно субсидия и лесно се събира рушвет.
Междудругото, качественото българско зърно се изнася, а тук ядем хляб, забъркан с шибани смески и остатъци, а по бутиковите пекарни бичат с италианско брашно и затова 350гр. хляб там е 5лв.

Редактирано от komitaO3 на 13.10.21 18:24.