Кръстоносците имат противоречиво поведение по нашите земи.
Традиционно, бедняците от 1-вия и в някаква степен от 2-рия кръстоносен поход, зорлем накарани да сложат кръста и меча п0 пътя за светите земи са си били пладнешки крадци и мародери. Рицарското съсловие, макар и не изцяло е било с различно държане, понякога дори в защита на местните българи.
Не бива да се обобщава, но пък и нашите не са им оставали длъжни, като са отравяли водата и кладенците по пътя им.
Една уния с по-късна дата от страна на Тертерите или Шишманите, би могла да изиграе позитивна роля при османското нашествие. Генуезци, венецианци и унгарци щяха да са по сговорливи при подобни обстоятелства.
Но вече изградената самобитна българска култура, която в този момент започва да се развива и в Русия, Сърбия и Влашко, е трябвало да остане непроменена и неподменяна. Латинския език, щеше да е по-популярен сред нашето духовенство и аристокрация с тежест, каквато да речем е имало гръцкия до този момент.
Нищо повече, освен признатото върховенство на папата.
Това действително можеше да смали времето ни под османска власт, така както се случва при унгарци, а и хървати.