Латински държави Латинска империя Латинската империя (1204–1261), съсредоточена в Константинопол и обхващаща Тракия и Витиния, е създадена като наследник на Византийската империя след Четвъртия кръстоносен поход, като същевременно упражнява номинален сюзеренитет над останалите княжества на кръстоносците. Нейните територии постепенно са намалени до малко повече от столицата, която в крайна сметка е превзета от Никейската империя през 1261 година. Херцогство Филипопол (1204 - след 1230), феод на Латинската империя в Северна Тракия, до завземането му от българите. Лемнос образува феод на Латинската империя под венецианското семейство Navigajoso от 1207 г. до завладяването от византийците през 1278 г. Неговите владетели носят титлата megadux („велик херцог“) на Латинската империя. Солунското царство (1205–1224), обхващащо Македония и Тесалия. Краткото съществуване на Царството е почти непрекъснато обезпокоявано от войната с Втората българска империя; в крайна сметка тя е завладяна от Епирското деспотство. Графството Салона (1205–1410), съсредоточено в Салона (съвременна Амфиса), подобно на Бодоница, се формира като васална държава на Солунското кралство и по-късно попада под влиянието на Ахея. Попада под каталунското, а по-късно и на наварското владичество през 14 век, преди да бъде продаден на рицарите Хоспиталер през 1403 г. Най-накрая е завладян от османците през 1410 година. Маркизатът от Бодоница (1204–1414), подобно на Салона, първоначално е създаден като васална държава на Солунското кралство, но по-късно попада под влиянието на Ахея. През 1335 г. венецианското семейство Giorgi поема контрола и управлява до османското завоевание през 1414 г. Княжество Ахея (1205–1432), обхващащо полуостров Морея или Пелопонес. Той бързо се очертава като най-силната държава и процъфтява дори след гибелта на Латинската империя. Основният му съперник е Византийското деспотство на Морея, което в крайна сметка успява да завладее Княжеството. Той също така упражнява сюзеренитет над лордството на Аргос и Науплия (1205–1388). Херцогството на Атина (1205–1458 г.), с двете си столици Тива и Атина и обхващащо Атика, Беотия и части от южна Тесалия. През 1311 г. херцогството е завладяно от Каталунската компания, а през 1388 г. то преминава в ръцете на флорентинското семейство Ачиауоли, което го запазва до османското завоевание през 1456 г. Херцогството Наксос или на архипелага (1207–1579), основано от фамилията Санудо, обхваща по-голямата част от Цикладите. През 1383 г. преминава под контрола на семейство Криспо. Херцогството става османски васал през 1537 г. и най-накрая е присъединено към Османската империя през 1579 г. Триархията на Негропонте (1205–1470), обхващаща остров Негропонте (Евбея), първоначално васал на Солун, а след това на Ахея. Той беше фрагментиран на три барони (terzi или "триархии"), управлявани от двама барона ( сестиери). Тази фрагментация позволи на Венеция да придобие влияние, действайки като посредници. Към 1390 г. Венеция е установила пряк контрол над целия остров, който остава във венециански ръце до 1470 г., когато е превзет от османците. Малки кръстоносни княжества Окръжният палатин на Кефалония и Закинтос (1185–1479). Той обхваща Йонийските острови Кефалония, Закинтос, Итака и от около 1300 г. също Лефкас (Санта Маура). Създаден като васал на Кралство Сицилия, той е управляван от семейство Орсини от 1195 до 1335 г. и след кратка интерлудия на управлението на Анжу, окръгът преминава към семейство Токо през 1357 г. Графството е разделено между Венеция и Османската империя. 1479. Родос става щаб на военния монашески орден на рицарите хоспиталиери от Свети Йоан през 1310 г., а рицарите запазват контрола върху острова (и съседните острови от групата на островите Додеканези), докато не бъдат свалени от османците през 1522 г. Генуезки колонии Опитите на генуезците да окупират Корфу и Крит след Четвъртия кръстоносен поход са осуетени от венецианците. Едва през 14-ти век, експлоатирайки крайния упадък на Византийската империя по време на династията Палеолог и често в съгласие с отслабените византийски владетели, различни генуезки благородници установяват владения в североизточната част на Егейско море: Семейство Гатилуси създава редица феодове, под номинален византийски сюзеренитет, над остров Лесбос (1355–1462), а по-късно и островите Лемнос, Тасос (1414–1462) и Самотраки (1355–1457), както и Тракийски град Айнос (1376–1456). Светлостта на Хиос с пристанището Фокея. През 1304–1330 г. при семейство Закария и след византийска интерлюдия от 1346 г. и до османското завоевание през 1566 г. под Maona di Chio e di Focea търговско дружество. Венециански колонии Република Венеция е натрупала няколко владения в Гърция, които са част от нея Stato da Màr. Някои от тях оцеляват до падането на самата република през 1797 г .: Крит, известен още като Кандия (1211–1669), едно от най-важните отвъдморски владения на Републиката, въпреки честите бунтове от гръцкото население, той е запазен, докато не бъде превзет от османците в Критската война. Корфу (1207–1214 и 1386–1797), е превзет от Венеция от своя генуезки владетел малко след Четвъртия кръстоносен поход. Скоро островът е превзет от Епирското деспотство, но превзет през 1258 г. от кралство Сицилия. Островът остава под властта на Ангевин до 1386 г., когато Венеция възстановява своя контрол, който ще продължи до края на самата република. Лефкас (1684–1797), първоначално част от окръг Палатин и управляваното от Орсини деспотство Епир, той попада под османско владичество през 1479 г. и е завладян от венецианците през 1684 г., по време на Морейската война. Закинтос (1479–1797), първоначално част от графството Палатин и управляваното от Орсини Деспотство Епир, той пада във Венеция през 1479 г. Кефалония и Итака (1500–1797), първоначално част от окръг Палатин и управляваното от Орсини Деспотство Епир, те попаднаха под османско владичество през 1479 г. и бяха завладени от венецианците през декември 1500 г. Тинос и Миконос, завещани на Венеция през 1390г. различни крайбрежни крепости в Пелопонес и континентална Гърция: Модон (Метони) и Корон (Корони), окупирани през 1207 г., потвърдени от Договора от Сапиенца и държани до превземането от османците през август 1500 г. Науплия (италиански Наполи ди Румъния), придобита чрез закупуването на властта на Аргос и Науплия през 1388 г., държана до превземането от османците през 1540 г. Аргос, придобит чрез закупуването на властта на Аргос и Наупия, но завладян от Деспотството на Морея и не предаден на Венеция до юни 1394 г., държан до превземането от османците през 1462 г. Атина, придобита през 1394 г. от наследниците на Нерио I Ачайоли, но загубена от негодния син Антонио през 1402–03, факт, признат от републиката в договор през 1405 г. Парга, пристанищен град на брега на Епир, придобит през 1401 г. Той се управлява като зависимост на Корфу и остава такъв дори след края на Венецианската република през 1797 г., окончателно отстъпен от британците на Али паша през 1819 г. Лепанто (Наупактос), пристанище в Етолия, заграбено за кратко от венециански капитан през 1390 г., през 1394 г. жителите му предлагат да го предадат на Венеция, но са отблъснати. Най-накрая продаден на Венеция през 1407 г. от нейния албански владетел Пол Спата, загубен от османците през 1540 г. Патра, държана през 1408–13 и 1417–19 на лизинг, за 1000 дуката годишно, от латинския архиепископ на Патра, който по този начин се надява да осуети турско или византийско превземане на града. Северните споради (Скиатос, Скопелос и Алонисос), са византийски владения, попаднали под властта на Венеция след падането на Константинопол през 1453 г. Те са пленени от османците при Хайреддин Барбароса през 1538 г. Монемвасия (Малвазия), византийска застава, непокорена от османците през 1460 г., тя приема венецианското владичество, докато не бъде превзета от османците през 1540 г. Воница на брега на Епир, пленена през 1684 г. и държана като континентален екслав на Йонийските острови до края на републиката. Превеза на брега на Епир, окупирана по време на Морейската война (1684–99), завзета през 1717 г. и държана като континентален ексклав на Йонийските острови до края на републиката. Целият полуостров Пелопонес или Морея е завладян по време на Морейската война през 1680-те години и се превръща в колония като „Кралство Морея“, но е загубен отново за османците през 1715 година. Галерия - https://bg.danangwiki.com/634401-latin-greece-PHBPIT