Всяка метрополия паразитира върху колониите си. Самостоятелното ни съществуване през ВБЦ води до много срамни моменти, които игнорираме, за сметка на фаворизиране на 2-3 царе и преекспонирането им. Балканите разединени, не устояват на османците, а папата и Запада все отлагат кръстоносни походи, поради не особена загриженост към еретиците, за каквито ни смятат. По-късно Венеция показва как се воюва за Кипър и Крит, когато са техни, а Генуа за Родос. Примера с каталанската дружина от началото на 14в., впоследствие изкристализирала в Атинско херцогство, показва какъв е бил начина за война с османците-тотална война, на тяхна територия. Балканските държавици нито имат военните сили, нито парите за да си позволят да водят такава война или да наемат сили, които да им свършат работата. Иберийците показват начина-династични бракове и обединение на каталонци и кастилци в една държава. Ние не съумяваме да произведем подобно династично обединение на Балканите. Разправиите България-Византия между 1241-1371г., са буквално смешни и жалки. Да не говорим за Душановото царство и наследниците му, които се хващат туша за гуша (Костур 3 пъти си сменя владетеля), когато османците вече са трайно на Балканите. Абсолютно селски разправии. Да не говорим за "богатствата" на феодалите ни, продукт на експортна суровинна търговия. Наследството на Вълкашин, погинал при Черномен се изразявало в 90кг. сребро, депозирано в банка в Рагуза, което тримата му сина си разделили, като двама дуфтили за Венеция, а третия Крали Марко остава, само за да завърши като турски васал при Ровине.