Тук не става въпрос кой да е живял повече или по-малко години, а за по-големи исторически процеси, които не зависят от 1 човек. След Калоян е Борил, но след него Иван Асен. И кво? Нищо. Защото няма изградена система, а се разчита на бащицата. То цялата ни история е такава. Има бащица-добре сме, няма бащица-зле сме. Именно това е същността на това което обяснява и Иво Христов, че там силата идва от долу, а при нас е див централизъм.
Винаги първи години на окупация са зле, но после следва интеграция и прочие. И без тва цялата ни аристокрация ВБЦ е куманска. Що пък да не беше латинска.
За нас най-важно исторически е било да отървем османското. А видно разчитайки на силния бащица, не се е получило.
Не е сигурно че сме щели да се разпаднем като етнос. Можеше да, но можеше и не. Факт е, че по време на византийското владичество, не се разпадаме, защо това да се случва по време на хипотетично латинско такова. Напротив, щяхме да консервираме присъствие до Адриатика, а и в Епир и Тесалия. Вероятно нямаше да излезем всички православни накрая, щеше да има и католици, а и протестанти след Реформацията, но в крайна сметка щяхме да сме живели в християнски прогресивен свят, а не в западнала анадолска империя.