Има и според мен много точни неща, евала на Гърдев и донякъде на тоя другия, който го чувам за пръв път. Те не са и трудни за разбиране тези неща, стига да понавлезеш малко в темата, но някак въпреки това отнема време, докато се разбере. Наистина ми се струва, че са точни на много места и е добре да бъдат прочетени.
И... може и аз да не съм ги разбрала също докрай споменатите горе неща, обаче намирам и кусури.
Някак си не ме кефи, бе, не ме кефи и това е, да се поставят на равни начала "нашето" и "тяхното" неразбиране, "нашето" и "тяхното" виждане. Начи, ако едното виждане е в основата си лъжа, ако е изградено целенасочено, то няма право на зачитане (извън неизбежното "това е положението и кво да се прави, ще се съобразяваме с реалността"), няма право на равно уважение, морално право няма да изисква такова уважение като към равнопоставена позиция. Трябва да се знае, че в основата е било целенасочена и голяма лъжа. Не че "нормалните" митологии и уж "колективни памети" на другите народи не се изграждат също в някаква степен баш целенасочено от държавите и политиките им, обаче място за сравнение няма, знаем. Само дето сега ми е трудно да формулирам, още повече набързо, къде е границата, дали е само в големината на лъжата и колко голяма се допуска нормално. ;)
И също, струва ми се, двамата пресилват, може би не много, но според мен като да пресилват значението и разпространението на "спонтанния" македонизъм (Мисирковци разни и други) и обособеността на македонските българи във времето преди ПСВ.
А последните абзаци ми прозвучаха баш като тебе, Саше, когато казваш, че "ето така" трябва да се казват нещата. ;)
”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”
|