От зад напред.
Без да омаловажавам безумната смелост на българските моряци от "Дръзки", напротив, подвига им е величав и малко сходни примери има във военно-морската история на света, аз ще акцентирам върху разбирането, как торпедна лодка, може да торпилира от близка дистанция голям боен съд.

Именно близката дистанция е важна, когато малък военно-морски съд атакува кораб от голям клас. Катери и торпедни лодки са в първата графа, крайцерите във втората.
Традиционно оръдията от главния калибър не са пригодени да стрелят на близка дистанция. Когато е много къса дистанцията от сорта на 100м., това се отнася и за не малко-калибрената вторична артилерия. Голямите артилерийски съдове като линкорите и крайцерите, особено тежките, не са направени да водят обстрел по малки съдове, доколкото това не е оправдано от военна гледна точка. За това често те плават в състав от няколко корски съда, където задъжително има разрушител, пазещ ги както от подводници, така и от торпедни лодки или катери с пригодените им малокалибрени оръдия.

Нашият сучай е по учебник. Капитана на "Хамидие" просто подценява възможностите на българския флот, а и е на път да води така наречената офшорна бомбардировка по неправилен и непредпазлив начин във вражески води.
Жалко, че само го вадим временно от строя (някой и друг месец), а не го потопяваме...

За първи път чета за възможни балистични недостатъци на италианските оръдейни системи! Не е ясно от къде се прокрадва подобен извод?
Морските традиции от средновековието не са гарант за успех в индустриалната епоха. Морската загуба на италианците през 1866г. от Хабсбургския флот, ще накара италианските инженери да са първенци в много военно-морски направления: триоръдейните бойни кули (Dante Alighieri), бързоходните линкори (Regina Elena), целометалическа конструкция на кораба (San Marco), първо въвеждане на електрическа стрелба с оръдията.

Това е италианският технически морски гении, но начина им на водене на война е друго нещо. След малкия "Пърл Харбър", спретнат от англичаните при Таранто, предшестващ и служещ за образец на японците при последвалият голям, италианците не смеят да поемат инициативата в средиземноморието, въпреки, че имат лек превес над британските линкори, базирани в Египет. Те предпочитат изненадващи тактики с морски командоси, неутрализиращи британските съдове още в пристанището им, по примера с австрийския ликор "Верибус Юнитис" през ПСВ.
Тази им неувереност, не е само италиански патент в морето.
Германската пасивност с линкора "Тирпиц", след загубата на двойника му "Бисмарк", е емблематична за слабоста на германският надводен флот.
Още по порицаема е японската пасивност, касаеща супер-линкорите и най-мощните бойни кораби, създавани някога в лицето на "Ямато" и "Мусаши", след битката при "Мидуей", когато окончателно става ясно, че голямите бронирани артилерийски кораби са вече категорично изместени от самолетоносачите.

Въпросната увереност е необходима със същата сила и на зематя и във въздуха, а техническата осигуреност е и известен гарант за успех.

Редактирано от kuduger-96506 на 08.03.21 16:13.