Струва ми се прибързано заключение.
Понеже мога да си позволя да цитирам част от брифинга, ето най-същественото според мен, казано от Захариева:

"За съжаление в последната година и половина, забелязваме системно и трайно неспазване на договора за добросъседство и не говорим само за историческата комисия. Имаме забележки по изпълнението и напредъка на коридор номер 8, създаване на пречки пред български инвеститори, нежеланието на РСМ да се придържа към формулата за езика в договора..."

"По-големия проблем на България е, че тези (исторически пет) личности не са обявени публично към настоящият момент и не намират договореностите отражение в учебниците, музейните експонати..."

"Не признаването на историческата истина има сериозни отражения в сегашността, реалността..."

"По отношение на езика има два варианта: използването на формулата от 2017-та, което за нас е достатъчно или признаване на еволюцията и генезиса на езика..."

"Не сме в състояние да одобрим и кажем "да" на преговорната рамка..."

"България винаги е давала подкрепа, но тя никога не е била безусловна..."

"Позицията и на премиера и на българското правителство е много ясна. Тя е: ние сме доброжелателни, но не можем да правим компромиси, които ще водят до анти-българска кампания… Ще е трудно за целия ЕС да има отворени въпроси..."

"Няма как някой да принуди българските граждани да си мислят, че този език (македонския) е различен от нашия..."

После последваха въпроси на журналисти и Катето се опита да бъде изчерпателна, но наблегни на последното в кавичките:
с техните камъни по техните глави, имаше нашенска приказка!

Не им било готово обществото, не могли още да разговарят открито по тези теми, неприемливо е сега да се казват истините и какви ли не небивалици и оправдания идваха от там, сякаш обикновения народ в СРМ е виновен на политиците, историците, журналистите, та протакат и така 10, 20, 30 години и защо не още 50 или 100?