спорет мен може да стане и за 5 и за 50 години. Както виждам вашите маи ште е за 50. Какво всашност значи “ќе прифатат“ ?
Всашност има две части на решението. Едното е формалното согласие че приемаме нешто за исторически факт но савсем друго е какво ште правим с това признание. Даже и да се обврзем че ште правим това или онова и да го напишем в учебниците и да го преподаваме в лекциите точно по начина по които иска балгарската комисија нјама гаранција дали и кога това би могло да захване дикиш в сознанието на хората. Просто такива нешта не стават с натиск и уцени които заплашват економичското развитие на страната в денешното време на домкратија и човешки индивидуални права. Напротив, ште се утврди ината и омразата даже и ште се увеличи. Хората и иницијативите които градехме мостове ште станат много помалко и ште е много потрудно...а можеби и на Тричковски ште му вдигнем паметник в место Александар. Това ште е техната победа.
В сепак не мога да кажа че не ги разбирам опасениата на балгарската страна и техните ходове в момента, даже и за едно вето на самото начало, макар това да не е трајно т.е. претполагам че ште има некакво попускане на годишно ниво което да позволи на Македонија да прави нјакакви крачки и в сепак нјама да изисква од нашата страна комплетно и веднага напускане на всичките позиции а постепено. Идејата претполагам е да разберат тие които требва да разберат(саштите на които објаснјаваме 30 години че не бива така), а ги има, че така нјама да може повече, и с това сам наплно согласен заштото те всеоште пречат тврде много.
Некаде го бех прочел тези дни в нета, парафразирано, требва да направим така за на Македонците не им се позволи в нито един момент си да помислат че македонизма ште го отнема на краја на този пат на които ги испрташтаме.

Накрая обаче разбрахме,че не се познаваме и че сме изгубили жизнените връзки помежду си(В.Перев)

Редактирано от SashetoBE на 29.10.20 15:47.