Но кога се формира идентичност? Те са живели в Османската империя, а след това в доминирана от сърби държава. Днес като независима държава, отново са си най-близки със сърбите. Идентичността им е била еднаква с нашата, докато разпространяването на информация е било наративно. От момента в който се зараждат вестниците, радиото, телевизията, интернет, ние не живеем в една държава. Формираме различен тип култура и самосъзнание. При това, те не стават сърби, каквито са били най-големите ни страхове. Голям праз, че имаме еднаква именна система(доколкото такава е останала след нахлуването на съвременните модерни имена) и еднакви псувни и що-годе готвим еднакви манджи(то и тук вече даже се разминаваме заради различното влияние на Балкантурист и сръбската скара) . Запазили са се като общност, духа им е жизнен. Кофти нюанс е че има не малък брой българофоби оттатък, но такива са били времената. То и тук на всяка сватба тропат сиртаки, което е не по-малко дразнещо, от това да срещнеш антички македонист във Фейсбук. Културно развитие, к'во да правиш. Не сме едно. Историята вече няма значение. Наши ли са, техни ли са, общи ли са. То като вярата в Бог, вярваш, не вярваш, трябва да спазваш ритуала. Ние ще си четем че са наши, те техни. Не виждам проблем. Не виждам и какво търсим от тях. Да пренапишем историята със задна дата, да ги накараме да повтарят по 10 пъти на Гюешево "извинувам се, дека не се чувствуваме бугари и се срамам за тоа"? Какво ще ни донесе това? Изградихме що-годе нормални отношения с всички, с наште пак се караме. За сеир на враговете. И българофобията там ще отмре, както намаля в пъти за последните 10г. И пак ще си имат Гоце Делчев за техен. Който иска да има бъдеще с някой, търси общите неща. А не това което ги разделя. Те не искат сега много-много да имат общо с нас. Ама и това ще мине. Само натиск не трябва да има.