Може би с малко паралели с опита на други в това отношение и историческа ретроспекция, би станало по-ясно защо се самоотказваме или напротив, приемаме възможността да се защитаваме лично с огнестрелно оръжие.

В САЩ още от обявяването на независимостта, оръжието става част от облеклото не само, но все пак предимно мъжете, а и на множество представители на нежния пол.
Овладяването на Дивия запад е предполагало някакви примитивни или организирани методи на самозащита, както от недобронамерени индиански племена, така и от разни авантюристино настроени отделни индивиди или цели бандитски формации.
Оръжието дълго време, а и днес, е неотклонно до американеца, денем и нощем.

У нас, някакви кретени решиха, че това е начин за дискредитация на най-властеимащата фигура в държавата и се самодескридитираха, защото брутално нарушиха личното пространство на най-обикновен човек, макар този човек да се взима на моменти за Господ.

И понеже заговорихме за България у нас обикновения селянин започва да се въоръжава активно със самозабравянето на османската власт. Хайдуклъка печели известни привърженици, но не мкоже да се определи като масово явление. По масово въоръжаване настъпва по време на възраждането и това не се порменя до идването на комунистическата власт. Множестовото войни, преврати и други източници на несигурност, са правили населението ни далновидно. Това бе отнето от властта след 09.09.1944г., за да се стигне до днешното неразбиране защо аджеба, ти самият си си най-голям гарант за собствената и семейната сигурност.