Само на част от игрите, на които съм играл: фунийки, но с карфици (знаеш какво имам предвид). Друга, два отбора от колоездачи на една площадка, единият трябва да бъде изхвърлен от нея в движение с всички средства: вдигане на предна гума и удар в другото колело или директно по колоездача, насрещно каране с челен удар, ритане при изравняване на колелата и т.н. Паднеш ли, излизаш от играта, обикновено със счупено колело, ръка или дори глава. Имаше и други, които биха били сред предпочитаните в Хитлерюгенд например, но се отклонявам от темата.
С въздушна пушка или флоберка съм убивал, врабчета, гълъби и котки, някои от максималната дистанция, които е позволявала съответната пушка.
На армията дадох пет години при неизброими караули със заредени 24ч. калашници, често при напрежение във взвода и дори омраза между отделни курсанти. Някои от тези караули на ОСП, далече от всички при погребите. Един грешен изстрел и фоерверки до небесата, а караула от 4 души, при Господ, барабар с помощния военен персонал, обгрижващ домашните на военното училище животни, живеещи в съседство.
1997г. Голф си играе на засечки, а аз с жената до мен бързаме, спускайки се от Младост към центъра по нанадолното към кръговото по Цариградско. Спираме един до друг, аз ядосан излизам от моята и отварям шофьорската врата на Голфа. Вътре двама младежи на около 20 и. Каня ги настоятелно да поизлезнат, защото са си заслужили мелето, но зад нас вече пет-шест клаксона ме вкарват отново в моята и със свирене на гуми изпреварвам голфетката (тогава юрках джета). Два изстрела изсвистяват над главата ми и виждам, че единият младеж е насочил пистолет към отворения ми шофьорски прозорец. Жена ми почти изпада в шок...
Какво да ти кажа! Аз съм "за" либерализацията на оръжията, но трябва още еволюция на населението ни, а паралелно с това (а то е неизбежно) и подмяна на поколенията...
Редактирано от kuduger-96506 на 30.09.20 00:31.
|