|
|
| Тема |
 Re: В същото време у нас [re: mulcho] |
|
| Автор |
leyte (старо куче) |
|
| Публикувано | 08.09.20 10:46 |
|
|
|
Хаха, браво! Прекрасна приказка. Наистина ми хареса и те разбирам.
Нямаш против да допълня, предполагам.
....
Овцете кротко хрупаха тревичка, когато някоя си позволеше да се отдалечи от стадото кучето притичваше и я връщаше, пастира се беше опънал под сянката на черния си джип.
През главичката на Доли минаваха разни мисли: да нея я доят, стрижат, пък някои от корежките твърдят, че накрая ще ги и заколят, но това и се струваше несериозно, нима ако не ги обичаше бай Бойко щеше да ги пази от вълци, да им построи нова кошара, е все нешо и беше за ремонт, ама новото си е ново... Всяка промяна е риск, ето този байно чука само колежката Бикини, а друг може да ни почне наред...
Забрави другите герои
До вчера всичко си беше наред, обаче...
Изведнъж саксия падна на бойковата глава и той легна болен, изнемощял.
Прасетата възнегодуваха, преместиха си кочината пред вратата на фермата. Петлите се събраха с гъзките и закълваха кучето. Магарето се заяде на моста и размаха копито. Кокошките снасяха на покрива и заваляха яйца. Коня избяга в Женева. Лисицата се престори на умиращ лебед, молещ да я пуснат вътре.
Врявата събуди вълците.
Решението - В ТКЗСто всички бяхме равни! Там вълците ни ядоха поравно.
| |
| |
| 
|
|
