Излезе архивът на Гоце Делчев


От един ден на българския книжен пазар се появи една дългоочаквана книга – „Архив на Гоце Делчев“. Тя е дело на историците Ива Бурилкова и Цочо Билярски, дългогодишни специалисти в Централния държавен архив и познати изследователи на македонския въпрос. Книгата излиза като издание на Фондация ВМРО и Издателство „Захарий Стоянов“, предаде репортер на БГНЕС.

Досега историческата наука не разполагаше със събрания на едно място архив на Гоце Делчев. В настоящето най-пълно издание на неговия архив са включени 911 документа от неговото запазено документално наследство, които обхващат времето от 11 юли 1891 г., когато Г. Делчев е зачислен като юнкер в Софийското военно училище до първите дни на май 1903 г., когато загива в бой с турския аскер при с. Баница, Серско. Целият тираж на изданието е само с твърда корица, художествено оформена от Пламен Трампов. То е в обем 850 страници, голям формат. Към нея е приложен и богат илюстративен материал, представляващ близо 150 снимки и факсимилета на документи излезли изпод ръката на Гоце Делчев.

С отпечатването на цялостния архив на Г. Делчев, публикуван и непубликуван досега, ще се открият възможности за нови изследвания, както за живота на Г. Делчев, наложил се като един от най-бележитите ръководители в българското македоно-одринско революционно движение, така и за проучването на редица неизследвани моменти от историята на Вътрешната организация. Изобилието на документални свидетелства в този том ще даде нови възможности за изследване дейността на Задграничното представителство на ВМОРО в София, конфликта в отношенията между легалното и нелегалното движения на българите от Македония и Одринско, дейността на четите на ВМОРО, върховен ръководител на които е Г. Делчев, както и отношението на държавните фактори и обществеността в Княжество България към развитието на македоно-одринския въпрос.

Видният български историограф, публицист и дипломат, роденият в Ресен, Симеон Радев още като ученик в Цариградския Галата-Сарайски лицей е заклет от Гоце за член на ВМОРО. В своето есе „Великите сенки“ (1918 г.) той ще увековечи безсмъртния кукушанец по следния начин: „Делчев бе един праведник – с кама на пояса. Легендата го представлява като една бясна хала – и наистина, никой не бе равен не¬му по смелост, – но в неговата природа преобладаваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетени будеха бунт в душата му; всички крайни блянове за преустройство на обществото му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да удуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.“

Най-точен и неповторим е Гоцевият образ, рисуван от неговият най-близък съратник и пръв биограф П. К. Яворов, който споделя впечатленията си от революционера Гоце от последното му влизане в Македония: „Към средата на януари миналата 1903 година Гоце беше вече с чета в Турско. Авторът на тая книга имаше щастието да го придружава известно време. Сега Гоце не беше чудатия обитател на софийския хотел „Батенберг“, а оня прославен войвода, когото цял народ възпява в своите пленително задушевни песни. Той беше войводата, който изпраща поздрав на гората да му засени сянка дебела, да му приготви вода студена – и гората слуша. Той беше войводата, който заповядва на пашите мирни да мируват, зулум да не струват – и паши треперят. Той беше най-после войводата, който говори, че негова е майка – земята македонска, а пък род-роднина – сговорна дружина и че туй му стига…

Бяло арнаутско фесче с черен завит наоколо шал покриваше нетвърде голяма, обла глава. Сива шаечена куртка, сиви шаечени панталони – и опнати до колене орехови чешири в пристегнати опинци – очертаваха правилните форми на среден ръст фигура. Облечено само в левия ръкав тъмносиво кебе, полунаметнато и с повлечена дясна пола, придаваше особено дива прелест на цялата горда осанка. С кама, револвер и патрондаш на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество.

Китка тъмнокестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от големи кафяви очи, с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при най-малка тревога. Правилен римски нос, поизвит над неголеми мустаци, с ноздри жадно дишащи, обличаваше горещината на благородно сърце. Обрисувани в неопределена усмивка едва подути устни и хубаво закръглен подбрадник свидетелствуваха може би за едно пламенно чувство, дълбоко поетично в същността си. И в този общ вид имаше, нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно. В този общи вид беше самия Гоце – в своята мисъл, в своето чувство, в своето дело, в целия свой живот…“

Друг от Гоцевите съвременници и съратници в македоно-одринското движение писателят Антон Страшимиров в едно свое кратко възпоменателно слово „За Илинден и неговите творци“ с един замах на перото ще напише: „Ето гибелта на Гоце Делчев. Кой не знае за неговия трагичен ден. Само два месеца преди Илинденското въстание. Връща се от конгреса в Солун и бива открит в село Баница. Какво после? – Обикновена история: четата се открива, бие се цял ден. Гоце знае, че след два месеца ще има въстание. Едно село пред въстанието е много по-ценно от неговата глава. И той предпочита да се жертвува, за да спаси селото. Тъй чист, забравил себе си. И всички бяха като него.“

Архивът на Гоце Делчев е вече достъпен за всички интересуващи се от биографията на революционера и от развитието на освободителните борби в Македония и Одринско от 90-те години на XIX до началото на XX век. Оставаме с надеждата, че с издаването на пълния архив на Гоце Делчев, в който неяснотите и пречките около неговата личност и дело, както и около същността на ВМОРО и населението в тогавашна Македония ще бъдат преодолени и няма да има повече пречки при продължаването на работата на смесената българо-македонска историческа комисия. /БГНЕС