Михаил Груев разказва:

Още преди мастилото в Блед да е засъхнало, в Пиринския край пристигат 90 нови емисари на Скопие, които трябва да участват в продължаващата две години насилствена мекедонизация на българската област, разкрасена вече с портретите на Тито и скопския му наместник Лазар Колишевски. Осем месеца по-късно обаче, на тайно заседание в Белград, Тито заявява, че сделката е „троянски кон“, с който Сталин се опитва да прикачи Югославия към колесницата на Съветската империя. В ролята на "данайски дар" се явява доскоро окупираната от Червената армия България, от чието марионетно правителство се очаква след сливането с Югославия да удържа непредсказуемия Тито и неговата миниимперия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите