Всъщност жертвите са всички българи-екзархисти във Вардарска Македония. Печелят сърбоманите, патриаршистите и власите. Наследниците на екзархистите, които към 1944г. се делят на такива с българско самосъзнание, такива с българо-македонско самосъзнание и малка част с небългарско самосъзнание, но без лоши чувства към българското етническо име и държавата България, са подложени на директна промяна на българското си самосъзнание. Дали убитите са 100 или 1000, факта е че за българско самосъзнание се убива. Властта е сръбска. Т.е. такава, каквато е била между 1918-1941г., т.е. насилническа. Докарани са, както стана ясно 70 000 сръбски окупационни войски. Да си българин става опасно за живота. Колко са убитите е нюанс. Страха вече е голям. Изгражда се нова образователна система, в която вече българите са враг. Те са квалифицирани като фашисти и окупатори. Комунистическите жертви, са превърнати в общо македонски борци за македонска национална свобода, в знаме. В това започват да ги обучават в училище. Та всички са жертви. България е загубила. Така както и в 1913 и в 1918г. Само че в 1944г., това вече не е същата България от 1913 и 1918г., тя вече е лоша, а тях вече не ги карат да се пишат сърби. Стига вече да не се наричат българи, те могат да се наричат македонци. И всички стават жертви. Жертви на новата пропаганда и на желанието да спрат да ги тормозят. Помощ няма откъде да дойде, борбата е безмислена. Желязната завеса е тук. Или се пречупваш или ставаш маргинал. Може убитите или затворените на Идризово да не са много, но уплашени са били всички. Защото ясно са осъзнавали, че вече изход няма. България никога повече няма да се върне. И избират живота, новото начало.