А ми с първата ти точка съм само до някъде съгласен. То е доста бавен този процес с "гордия съветски човек" и е щял да бъде дори мимолетен, но в крайна сметка позитивния финал за Съветите във ВСВ, укрепва това, което пишеш. Голодомора и сталиновите репресии карат и селяни и военни, а те са значителен дял от населението на страната, да са недоволни от болшевишката власт. Към тях трябва да добавим и остатъците от хората на изкуството и творците като цяло. Само отчаянието от безпощадния германски агресор и обръщането хода на войната, сплотява населението и заздравява понятието "съветски човек". Но да припомним хилядите червеноармейци, вербувани от Вермахта. Вярно, измежду тях има всякакви, особено много украинци, не само руснаци, но там са и множество висши чинове. Изобщо борбата с болшевишката чума не е чужда на множество руси, белоруси, украинци, казаци (цели подразделения от тях минават на страната на немците, та чак си имат любим германски фелд-атаман), татари, кавказци, тюрки и какви ли не народности от огромния Съветски Съюз с радост отиват при немците. Зарежи я гордостта на някои криминални затворници (то при политическите трудна работа).

По втората точка - впечатляващо е бързото преместване на индустриалните центрове далеч от пътя на германското настъпление, т.е. изобщо не загубват цялата си индустриална база през 1941-ва. Техническия прогрес може би изглежда впечатляващ, особено във военната сфера, поначало водеща и до днес, но подчертах как привидно добри образци, се оказват небоеготови, дефектни, лесно повредими. Отнася се и за сухопътната (дори бронираната) и за авиационната техника, доколкото за морска изобщо не можем да говорим.
След войната възстановяването се дължи до голяма степен на буквално множество разградени немски предприятия след краха на Третия Райх и пренесени на територията на СССР барабар с цялата заварена технология и имущество до последната немска гайка (наречи го ако искаш особен вид внос на технологии).

По третата точка - анекдота е по-скоро верен, въпреки някои интересни моменти на опонента ти. Чистката сред военните, а после и премахването на Ежов, подсказва развитие на параноя у Сталин и подписването на мирен договор с най-силната държава в Европа, с най-опасния в очите на съветския диктатор европейски лидер е постижение, поуспокоило духа му за има-нема две години.
Знаем, че не вярва на сведенията на Рихард Зорге, не вярва и на командирите си от предната линия, поели първия удар на Вермахта. Приемането на факта със сигурност разклаща стоманения човек така, както нищо друго в неговия живот (добре де, смърта на съпругата му може би е по-голям удар, но и той вече е на други години). Във вътрешен план няма приятели, а само подмазвачи, които параноика в него му подсказва, че ще го отстранят при първа подходяща възможност, каквото е германското нападение. Фюрера, който му е некакъв личен идеал и едва ли не поведенчески образец в съзнанието му е външния единствен приятел или поне съюзник, който изведнъж тръгва срещу него. Какво му остава в момента на истински шок от обстоятелствата!
Може да се спекулира много, но просто вожда го няма седмица, изобщо...

Редактирано от kuduger-96506 на 12.11.19 01:14.