Ниш е особен случай, не е изведнъж и още в началото на 19 в. Шафарик казва, че "истинските сърби започват от Прищина и зад Ниш, а нишлиите по-обичат да се наричат българи", но самият факт, че имат и двете опции още в началото на 19 в. говори много. Въстанието от 1841 г. е описвано без изключение като българско и въстаниците като българи, но през 50-те и 60-те години на 19 в. има масирана сръбска пропаганда, опряна и на исторически факти /в Късното средновековие Ниш е бил и сръбски/, и израства поколение, което към 70-те години вече е доста разколебано и индиферентно, а да не говорим, че и тук и във Враня си има стари патриаршисти, които стават сърби, тъй като Белградската митрополия е към Константинопол и не са смятани за схизматици. Тази периферия е описана много хубаво в писмата на Шишеджиев, учител във Враня, който описва ситуацията около 1873 г. и кори Каравелов за нападките му против Екзархията, които сръбската пропаганда много умело ползва именно във Враня, за да отслаби пробългарската "партия". Стефан Дечев написа една интересна статия, в която хваща според мене добре това хибридно състояние, макар че преувеличава хибридността и пренебрегва сръбския политически и икономически натиск в тези краища. В Тимошко нещата са други, те влизат в Сърбия още през 1833 г., там няма голям натиск, а просто се сърбизират бързо, с изключение на "тетевенчаните", които силно се отличават и от торлаците и от сръбските преселници от Северно Косово.

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...