Пропуснах още 10 войнушки семейства от нахия Конуш от село Зарит /Захаридово/ изчезнало през 1878 г., намиращо се между Белащица и Марково и преселило се християнското му население през 1878 г. в тях и в съседното Коматево.
Всички войнушки семейства в каза Филибе /без града/ към 1695 г.: Бурунсуз -10, Манол /Маноле/ - 9, Комат /кв. Коматево на Пловдив/ - 11, едно от тях е това на предводителя - бимбашията на войнуците в каза Филибе - Митко Бинбаши, родоначалник на рода Миткоглу в Пловдив, от който по майчина линия произхожда Константин Стоилов, вуйчо му Константин Моравенов, майка му е моминско Миткоглу и други. Дереджик /спорно дали се е сляло с Брестовица или е всъщност Перущица/ - 41, Излатитраб /Златитрап/ - 36, Мечкюр /кв. Прослав на Пловдив/ - 6, Цалапица - 40, Кьосте /Костиево/- 47, Радинова /Радиново/ - 24, Тахтали от нахия Коюнтепеси - 13, Агач от нахия Коюнтепеси - 14, Доганджи Илияс - 47, Лешник - 32, Саруджа /Царацово/ - 3, Рагош /Рогош/ - 53, Рагоши Шагър /сляло се с Рогош/ - 43, Чахлан - 6, Дудине /Черничево/ - 9, Салих /вероятно кв. Сушица на Карлово/ - 55, Шахин с друго име Карлиоглу Гебран /сляло се с Карлово/ -5. Има и няколко в самия Пловдив, в Клисура и в Станимака, но не ми се събират защото са по махали отделно. Ако някой се интересува от неидентифицирано село ще го посоча допълнително.
По-голяма част от войнуганските фамилии в Пловдивска кааза са от нахия Коюнтепеси, която се намира като цяло, с някои изключения западно от града и е между Родопите и Средна гора. Те са продължение на концентрацията на войнушко население в съседната западна Татарпазарджишка каза, в последната е най-голямата концентрация на войнушко население в нашите земи , около 20% от християнското население и ли около една пета от всички християни в казата. Интересно е че точно Пазарджикия район е най-активният през Априлското въстание и то най-активни са селища с концентрация на бивши войнуци.Редактирано от Dean Dimov на 29.09.19 19:26.
|