Роден е на 29 октомври 1970 г. в София. Родът му е с произход от костурското село Кономлади. През 1992 г. завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 – 1995 г. е гост-докторант в Оксфордския университет, Великобритания. От 1998 г. е доктор по история, а от 2002 година преподава Нова и съвременна балканска история в Софийския университет. От 2015 г. е доцент и ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в Софийския университет.

В периода 1999 – 2002 г. е генерален консул на България в Торонто, Канада, а през 2007–2010 г. е генерален консул в Битоля, Република Македония.[1]

Специализира в Атина, Белград, Будапеща, Страсбург, Брюксел и Загреб. Член е на Македонския научен институт и на Българското дружество за британски изследвания. Автор е на монографиите „Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878 – 1912)“, София, изд. „Парадигма“, 2003, 312 с., „Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.)“. София: Парадигма, 2015 г., както и на много трудове в специализирания научен печат.[2][3]

От май 2018 г. е заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония.[4]

Книги
Редактиране
Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878 – 1912) (2003)
Братя Миладинови. Избрани песни и стихотворения от източните и западните български страни (съставител, 2013)
Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.) (2015)
Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век (съавтор, 2018)

Редактирано от komitaO3 на 26.08.19 23:33.