"Македонските албанци във всяко отношение са по-здрави от нас. Ние, македонците, исторически искахме да направим сепаратизъм чрез македонизма от българското етническо цяло. Направихме и сега шекер не ни трябва.

Да речем писателят академик Митко Маджунков, когато и да се появи публично, рони сълзи на немощ по който стигне. По българите зад желязната завеса от времето на неговата младост, които не знаели какво са дъвки и джинси, по албанците, които не щели да приемат в Македония общ език да ни бъде македонският, по безотговорния премиер, дето все нещо подписва, по старата курва Европа и Америка...

Откъде да започнеш с академика с книжовно дело и размисли на селски свекър? Какво да правим, че албанците не щат да приказват с нас на македонски? Не щат и това е.

Искахме, направихме отделен език, не жалехме и не жалим сили да го утвърдим по света и ни дойде благодатта. Сега езикът ни е отделен в семейството на славянските езици и регистриран и в папките на ООН. С този факт се примири и пред него отстъпи и официалната гръцка политика. Проектът на Белич, Цвиич, Мисирков и Конески се сбъдна и македонският език е „койнето“, на което в Северна Македония говорят македонците.

Сега академик Маджунков плаче, че ще го четат само десетина души, (ако и те) го четат, а на всички конференции ще седи със слушалки, за да разбере колегата албанец академик, с когото канцелариите им са врата до врата. Албанството работи за сплотяване на албанците, а шовинистическият македонизъм работи на принципа на отнемане, отделяне, сепариране и изнамиране на неприятели навсякъде и всякога, на всяка цена. "